4
гр. д. № 1176/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 403
С., 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1176/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Параходство [фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 119 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 281/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2011 г. по гр. д. № 2404/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] установителен иск за собственост на сграда с идентиф. 10135.1506.640.1 в [населено място], с административен адрес [улица] ревандикационен иск за петия и шести етажи от същата сграда. Релевирани са доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 17а ЗППДОП. материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка по разрешените с него въпроси: процесуалния за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страната и материалноправния за това собственик ли е на имота касатора на основание чл. 17а ЗППДАП в резултат на преобразуването на ДФ в ЕАД с държавно имущество, в капитала на което е включена и процесната сградата. Валиден ли е извършеният апорт от министъра на транспорта в качеството му на принципал и действал като орган по чл. 219, ал.1, а. 1 във вр. с ал. 3 ТЗ и чл. 221, т. 2 ТЗ, както и поради това, че апортираният имот не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост , не е обособен в такъв чрез одобряване на архитектурен проект.
Предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение се мотивира с това, че поставените по-горе въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Намира, че посочените пороци на решението като необоснованост и незаконосъобразност са основания за касиране на съдебния акт по чл. 281 ГПК, а не предпоставки за допускане до касация.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли иска за ревандикация на петия и шести етажи от сградата във [населено място] с идентиф. 10135.1506.640.1, съдът е приел за установено, че към 25.10.1993 г. касаторът – ищец по иска, е придобил собствеността върху спорния имот по силата на частно правоприемство от ДФ „БМФ”, [населено място]. Оперативното управление върху спорния имот е било упражнявано от ищеца като държавна фирма до момента на преобразуването й в еднолично акционерно дружество, в чийто капитал той е бил включен. Ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот към датата на предявяване на иска 17.11.2009 г., тъй като през 1999 г. министъра на транспорта, в качеството си на принципал, е издал заповед РД-14-33/17.11.1999 г., и заповед № РД-08-466 от 28.06.2000 г., с която е допълнен фактическия състав по прехвърлянето на имуществото като е посочено правното основание за това – апортна вноска в капитала на ответника и издаване на нови акции, съответстващи на стойността на непаричната вноска. Заповедите са издадени в кръга на правомощията на министъра на транспорта произтичащи от закона – чл. 231, ал. 3 във вр. с чл. 221, т. 1 и 2 и чл. 219, ал. 2 ТЗ и съгласно чл. 18, т. 11 от устава на дружеството.
Със заповед № РД-14-33 от 17.11.1999 г. министъра на транспорта е взел решение за изваждане от капитала на дружеството ищец пети и шести етаж с общо 25 помещения. В изпълнение на това на 14.04.2000 г. етажите са отписани от активите на касатора и е съставен приемателно-предавателен протокол за предаването им за ползване на ответника. Със заповед РД-08-466 от 4.08.2000 г. министърът на транспорта е разпоредил апортирането на пети и шести етаж от сградата в капитала на ответника. Увеличението на капитала на ответника е вписано в търг. регистър въз основа на решение на В. по ф. д. от 04.08.2000 г.
Въз основа на така установените факти е направен извод, че касаторът не се легитимира като собственик на пети и шести етажи от административната сграда към датата на предявяване на иска и е отхвърлил същия като неоснователен.
Поставеният процесуални въпрос за обсъждане становищата и възраженията на страните не са пряко свързани с решаващите изводи на съда, поради което не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Съдът е обсъдил всички релевирани доводи и е мотивирал правните си изводи по придобиване правото на собственост върху имота от касатора въз основа на събраните писмени доказателства и приета техническа експертиза.
Приел е, че сградата е била записана по баланса на ДФ „БМФ“, което се установява от издадената заповед № 204 от 15.11.1991 г. на генералния директор на ДФ „Б.”, издадена в изпълнение на ПМС № 179/1991 г. на МС и приетата с него Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество. От това е направил извод, че при преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество сградата е била записана в баланса му и на основание чл. 17а ЗППДОП правото на собственост върху сградата е преминало в касатора.
През 1999 г. министърът на транспорта е упражнил правомощието си на едноличен собственик на капитала и се е разпоредил като е извадил част от имота – пети и шести етажи от сградата от капитала на касатора и ги е апортирал в капитала на ответника. Правомощието е нормативно уредено в чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 1 и 2 ТЗ и съгласно чл. 18, т. 11 от устава на дружеството.
С приета техническа експертиза е установено, че пети и шести етажи могат да бъдат самостоятелни обекти, тъй като са независими един от друг, обслужването им се извършва чрез ползването на общите части на сградата каквито са стълбището и общите сградни мрежи – електрическа, В и К и отоплителна. От това е прието, че апортът е валиден, тъй като е извършен с годни обекти на гражданския оборот.
Разрешеният въпрос дали касаторът е станал собственик на сградата към момента на преобразуването му в Е. не е обусловил крайния извод за неоснователност на иска. Той е формиран въз основа на приетия за установен факт, че спорните етажи от сградата са извадени от капитала на касатора и са включени в този на ответника преди предявяване на иска, което има за последица загубване правото на собственост върху тях.
След като формулираният правен въпрос не е обосновал решаващите изводи на съда, той също не може да бъде определен като обща предпоставка за допускане касационна проверка по него.
Третият въпрос, поставен от касатора, е за това, че съдът се е произнесъл и по въпроса може ли да се апортира имот, който не е самостоятелно обособен въз основа на одобрен архитектурен проект, като разрешението му е дадено в противоречие с възприетото в Р № 204 от 05.06.2002 г. по гр. д. № 123/2001 г. на ВКС и Р № 1147 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 4860/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.
Съдът е формирал правния си извод за статута на апортирания имот въз основа на приета техническа експертиза, която е установила, че в тези два етажа още с построяването на сградата въз основа на одобрен архитектурен проект са възникнали функционално обособени обекти. Одобряването на нов архитектурен проект е необходимо, когато се налага извършване на преустрояване на елементи от сградата с цел обособяването им в самостоятелен обект. Такъв въпрос не е стоял за разрешаване от съда, след като е било безспорно установено, че в етажите са изпълнени самостоятелно функциониращи обекти. Неоснователно е и позоваването на посочените решения, тъй като те са постановени при друга фактическа обстановка в производство по извършване на делба, в които е било установено, че от имота предмет на делба могат да бъдат обособени повече от един самостоятелни обекти.
Съобразно изложеното поставеният въпрос не обуславя наличието на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за селектиране на въззивното решение и допускане на касационна проверка по него.
Не е налице и предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение мотивирана с това, че поставените по-горе въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. За да се допусне касационно обжалване на посоченото основание, следва касаторът не само да възпроизведе нормата , на която се позовава, но и да формулира точно и мотивирано изложение на съответната предпоставка. Това в случая не е сторено, направено е само формално позоваване на наличието на тази предпоставка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 281/2011 г. на Варненски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: