1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 26.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2579 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Д. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Х. М. срещу решение № IV-41 от 11.05.2018 г. по в. гр. дело № 1332/2017 г. на Окръжен съд Бургас.
С въззивния съдебен акт е потвърдено решение № 69 от 19.05.2017 г. по гр. дело № 914/2016 г. на Районен съд Несебър в частта, с която е прогласена нищожността на сключения на 21.08.2014г. договор за замяна на недвижими имоти между „Кристи плюс“ ООД и „В. Инвест България“ ООД, обективиран в Нотариален акт № 8, т. 2, рег. № 2195, дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Е. Дионисова – peг. № 190 на НК, действаща в района на PC В., вписан под вх. рег. № 18378, дв. вх. рег. № 18179, акт № 166, т. 47, дело № 9871 от 21.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC В. и под вх. рег. № 7568, дв. вх. рег. № 7487, акт № 196, т. 24, дело № 4357 от 02.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC Н. на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 301 ТЗ – поради липса на съгласие, в частта, с която е признал за установено по отношение на „В. Инвест България“ ООД и Д. Д. Д., че „Кристи плюс“ ЕООД е собственик на празно дворно място в [населено място], съставляващо урегулиран поземлен имот X.-460, кв. 22 Б по плана на [населено място], [община] с площ от 680 кв. м., при посочени граници, и в частта, с която Д. Д. Д. е осъден да заплати на „Кристи плюс“ ЕООД сумата 1 219 лв. – разноски по въззивното производство. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена нищожността на същия договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 21.08.2014 г. между „Кристи плюс“ ООД и „В. Инвест България“ ООД на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 289 и чл. 302 ТЗ поради противоречие със закона.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, като и изложи собствени мотиви по всички възражения на страните?
2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?
Касаторът поддържа, че посочените два процесуалноправни въпроса са решени в противоречие с решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 4/18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о.
3. Налице ли е вещно-транслативен ефект на сделки между свързани лица, в случай, че при сключване на сделката управителят на дружеството -праводател не е бил лично уведомен и не е знаел за заведен иск по чл. 29 ЗТР относно вписването му като управител и следва ли тогава дружеството -праводател да се счита за недобросъвестно?
По посочения материалноправен въпрос касаторът поддържа, че е решен в противоречие с т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2002г., ОСГК.
Касаторът релевира и довод за очевидна неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени и очевидни нарушения на съдопроизводствените правила за произнасяне па всички възражения, за преценка и обсъждане на събраните доказателства и поради неправилно прилагане на материалния закон.
Ответникът „Кристи плюс“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуални представители адв. Д. Г. Н. и адв. С. Р. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че липсват твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа, че съдът е разгледал всички възражения, извършил е собствен анализ на фактите и събраните доказателства, които е изложил в собствени мотиви, а материалноправният въпрос е неотносим към конкретния казус. Счита, че решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и е редовна от външна страна, предвид посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:
За да направи извод за основателност на предявения главен иск за установяване нищожност на договора за замяна на недвижими имоти между „Кристи плюс“ ООД и „В. Инвест България“ ООД, обективиран в Нотариален акт № 8, т. 2, рег. № 2195, дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Е. Дионисова – peг. № 190 на НК, действаща в района на PC В., вписан под вх. рег. № 18378, дв. вх. рег. № 18179, акт № 166, т. 47, дело № 9871 от 21.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC В. и под вх. рег. № 7568, дв. вх. рег. № 7487, акт № 196, т. 24, дело № 4357 от 02.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC Н., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 301 ТЗ поради липса на съгласие, въззивният съд е препратил към мотивите в решението на Районен съд Несебър на основание чл. 272 ГПК, като по този начин ги е направил свои собствени, и е изложил и свои мотиви.
Съдебният състав е констатирал, че двете страни по нотариалния акт за замяна „Кристи плюс“ ООД и „В. Инвест България“ ООД са представлявани по сделката от вписаните към него момент в Tърговския регистър законни представители, като в случая А. К. е представлявал като управител и двете дружества-заменители. Установено е, че договорът за замяна е сключен на 21.08.2014г., вписан е на същата дата в Служба по вписванията при РС Несебър, а исковата молба, предявена от О. Т. против „Кристи плюс“ ООД за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, заявени за вписване със заявление А4 от 07.07.2014г. на АВ [населено място] /решение за приемане на А. К. за съдружник в дружеството, решение за увеличаване на капитала и решение за заличаване на О. Т. като управител и на вписването на А. К. като управител и съдружник на „Кристи плюс“ООД и сключването на дружествен договор между двамата/, е подадена в Бургаски окръжен съд на 07.08.2014г., т. е. преди сключването на договора за замяна – 21.08.2014г.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че обстоятелството в кой момент А. К. е узнал за предявения от О. Т. иск по чл. 29 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ е без значение за спора, тъй като знанието на К. за предявения от Т. иск не е противопоставимо на третите добросъвестни лица. Посочила е, че предявяването на иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ няма за правна последица забрана или временно спиране на възможността вписаният в Tърговския регистър законен представител да извършва действия и сделки от името и за сметка на дружеството. Позовала се е на уредените в чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ последици от заличаването при уважаване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като е приела, че до заличаване на вписването в Tърговския регистър вписаните обстоятелства имат действие по отношение на третите лица, сключили сделки с дружеството, и вътрешните отношения между съдружниците не са им противопоставими. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която само трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува, въззивният съд е направил извод, че при установяване, че третото лице е недобросъвестно, то не може да се ползва от защитата на горецитираните две правни норми.
Отчитайки, че при сключване на договора за замяна „Кристи плюс“ ООД и „В. Инвест България“ ООД са се представлявали от вписания към него момент в Търговския регистър управител на двете дружества А. К., и че действителният собственик на капитала и представляващ „Кристи плюс“ ООД О. Т. не е дал съгласието си за замяната, решаващият съдебен състав е приел, че ответното дружество „В. Инвест България“ ООД не може да се ползва от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не е трето добросъвестно лице. Недобросъвестността на „В. Инвест България“ ООД е аргументирана и със знанието от страна на А. К., че са вписани несъществуващи обстоятелства в Tърговския регистър по партидата на „Кристи плюс“ ООД /включването му като съдружник и вписването му като управител на това търговско дружество/, установено от мотивите, изложени в съдебното решение по т. д. № 375/2014г. на Бургаски окръжен съд и потвърждаващото го съдебно решение по в. т. д. № 172/2015г. на Бургаски апелативен съд – на К. му е било известно, че действителният собственик на капитала и законен представител О. Т. не е правил волеизявления и не е давал съгласие относно включването на К. като съдружник и избора му за управител на „Кристи плюс“ ООД, нито е давал съгласие за сключване на процесния договор за замяна.
Поради основателността на главния иск въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която Районен съд Несебър се е произнесъл в диспозитива по предявения трети евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 289 и чл. 302 ТЗ, и не се е произнесъл по основателността на останалите два евентуални иска.
Предявените срещу „В. Инвест България“ ООД и Д. Д. Д. установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК на недвижим имот празно дворно място в [населено място], съставляващо урегулиран поземлен имот X.-460 кв. 22 Б по плана на [населено място], [община], с площ от 680 кв.м., са приети за основателни по следните аргументи: 1/ заменителят „В. Инвест България“ ООД не е придобил правото на собственост върху имота в [населено място], предвид нищожността на договора за замяна, сключен между „Кристи Плюс“ ООД и „В. Инвест България“ ООД; 2/ последвалата сделка за покупко-продажба на процесния имот в [населено място], сключена на 15.10.2014г. между „В. Инвест България“ ООД и Д. Д. Д., е действителна, но не поражда вещно-прехвърлителен ефект, защото купувачът Д. Д. не може да придобие правото на собственост, което праводателят му „В. Инвест България“ ООД не притежава. В посочения смисъл съдебният състав се е позовал и на константната съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в т. 1 и т. 2 от изложението процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора и за правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях е осъществена предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Възражението, че действията на А. К. са били потвърдени от ищеца по смисъла на чл. 301 ТЗ поради това, че сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г., а исковата молба за обявяването й за нищожна е предявена в Районен съд Несебър едва на 28.10.2014г., е въведено от ответника по иска Д. Д. Д. с отговора на исковата молба и е поддържано във въззивното производство във въззивната жалба чрез направеното оплакване за необсъждането му в решението на Районен съд Несебър, поради което въззивната инстанция е била длъжна да го обсъди съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. От една страна, при формулиране на материалноправния въпрос касаторът не е отчел установеното и обосновало правните изводи на въззивната инстанция обстоятелство, че при сключване на договора за замяна „Кристи Плюс“ ООД и „В. Инвест България“ ООД са представлявани от едно и също лице – А. К.. От друга страна, изводът на въззивната инстанция, че „В. Инвест България“ ООД е трето недобросъвестно лице, поради което не може да се позовава на вписването по чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, не е аргументиран със знанието на А. К. за предявения иск по чл. 29 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/. Следва да се отбележи също, че не е допуснато противоречие с т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2002г., ОСГК. В т. 3 на посоченото Тълкувателно решение е направено разграничение между двете хипотези на вписано несъществуващо обстоятелство: 1/ вписване в търговския регистър на липсващо /невзетото/ решение на орган на дружеството; 2/ вписване в търговския регистър на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Прието е, че в първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл. 493 ГПК /отм./, сега чл. 599 ГПК, съответно чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството, а във втория случай за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност това съществуващо решение /което има конститутивно действие/ ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица – чл. 493 ГПК /отм./, сега чл. 599 ГПК, съответно чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ. В настоящия случай обаче изводът за невъзможност за позоваване на вписването по чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е аргументиран от въззивния съд с факта на недобросъвестност на „В. Инвест България“ ООД към момента на сключване на договора за замяна поради наличието на знание на А. К., подписал договора като представител на двете дружества – страни по договора, че действителният собственик на капитала и законен представител О. Т. не е правил волеизявления и не е давал съгласие относно включването на К. като съдружник и избора му за управител на „Кристи плюс“ ООД, нито е давал съгласие за сключване на процесния договор за замяна.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-41 от 11.05.2018 г. по в. гр. дело № 1332/2017 г. на Окръжен съд Бургас.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 58,34 лв. по сметка на ВКС на РБ на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.