1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 04.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1895 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Н. Р. Р. против имащата характер на определение част от Решение № 12 от 02.06.2016г. по т.д.№ 3788/2014г. на І т.о. на ВКС, с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение от 23.09.2014г. по в.гр.д. №16130/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б състав, в частта, с която е потвърдено решение от 08.08.2013г. по гр. д. №52483/2012г. на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, в частта, с която Н. Р. е осъден да заплати на Н. С. М., сумата от 6 709 лева по запис на заповед от 22.12.2003г. и сумата 4 736 лева по запис на заповед от 22.12.2003г., с които се е обогатил неоснователно поради изгубване на исковете по записите на заповед от приносителя поради давност, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2013г. до окончателното плащане на сумите.
С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение „като недопустимо, неправилно и необосновано” и разглеждане на касационната жалба и в тази част. Твърдението е, че с определението по чл.288 ГПК – № 667 от 30.07.2015г. по т.д.3788/2014г. съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване и на решението в частта за осъждането на Н. Р. да заплати на Н. М. сумата 6 709лв. по запис на заповед от 22.12.2003г. и 4 736 лева по запис на заповед от 22.12.2003г., с които се е обогатил неоснователно и е указал е внасянето на държавна такса и по тези претенции. Според жалбоподателя, проверката за допустимост на касационното обжалване може да бъде извършена именно в производството по чл.288 ГПК, и след като веднъж е допуснато касационно обжалване, указано е внасянето на държавната такса по т.18,ал.2,т.2 от Тарифата, и тя е внесена, при постановяване на решение по същество на спора, ВКС не може да извършва отново проверка по чл.280,ал.2 ГПК. Твърди се, че оставяне без разглеждане на вече допусната до касация жалба недопустимо нарушава процесуални права и води неоправдано до несигурно положение на касатора, чиято жалба е била допусната до обжалване и той добросъвестно е заплатил таксата, очаквайки до получи решение по същество.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. М., който счита частната жалба за недопустима и неоснователна.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима. Актът на съда за оставяне без разглеждане на касационна жалба има преграждащ развитието на касационното производство характер и подлежи на самостоятелно обжалване. Възражението в отговора на частната жалба е неоснователно.
Неправилно е становището на жалбоподателя, че съставът на ВКС няма процесуално правомощие да преразгледа въпроса за допустимост на касационното производство с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Въпросът за допустимостта на касационната жалба може да бъде поставян и решаван във всеки етап на касационното производство до постановяване на окончателен съдебен акт, защото е предпоставка за валидността на последния. Ако касационната жалба е недопустима поради необжалваемост пред ВКС на въззивното решение на основанията по чл.280,ал.2 ГПК, недопустимо би било произнасянето по съществото на спора. В конкретния случай недопустимо е не обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба; недопустимо би било произнасянето от ВКС по отношение на въззивно решение по дело, което жалбоподателят не оспорва, че попада в приложното поле на изключенията по чл.280,ал.2 ГПК. Предвид приложимостта на тази разпоредба определението, постановено като част от решението по чл.290 ГПК, е и правилно.
Неоснователно частният жалбоподател акцентира върху изисканата и внесена държавна такса за допуснатото касационно обжалване. Дадените от съда указания за внасяне на таксата не го задължават да се произнесе по недопустима жалба. В случая внесената такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата би подлежала на възстановяване по реда на чл.4б от Закона за държавните такси. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава имащата характер на определение част от Решение № 12 от 02.06.2016г. по т.д.№ 3788/2014г. на І т.о. на ВКС, с което на основание чл.280,ал.2 ГПК, е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Р. Р. против решение от 23.09.2014г. по в.гр.д. №16130/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б състав, в частта, с която е потвърдено решение от 08.08.2013г. по гр. д. №52483/2012г. на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, в частта, с която Н. Р. е осъден да заплати на Н. С. М., сумата от 6 709 лева по запис на заповед от 22.12.2003г. и сумата 4 736 лева по запис на заповед от 22.12.2003г., с които се е обогатил неоснователно поради изгубване на исковете по записите на заповед от приносителя поради давност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: