4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 06.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 18.11.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 131/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 744 от 09.11.2010 год., по т.д. № 724/2010 год., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд № 171 от 04.05.2010 год., по т.д.№744/2009 год., в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу Е. С. М. иск за заплащане солидарно на сумата 41 102.09 лв., дължима по споразумение от 27.07.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.10.2009 год. до окончателното и изплащане и са поставени в негова тежест на правените от насрещната по делото страна деловодни разноски от 1272 лв..
В останалата част въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на предприетото обжалване.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки на отсъствие на съдебна практика по разрешените от въззивния съд въпроси на материалното право, които счита за значими за изхода на делото, а именно: 1. „Кой е моментът на възникване на данъчно събитие според ЗЗДС/ отм./, приложим до 31.12.2006 год., когато доставчик е лице, нерегистрирано по ДДС- дали дата на сключване на договора за учредяване право на строеж , респ. продажба на правото на строеж или датата на сключване, респ. извършване на строителната услуга; 2. Констатираните за касатора с ревизионен акт нарушения и пропуски, преди регистрацията му по ЗДДС, довели до промяна във финансовия резултат и начисляване на ДДС със задна дата, обхващат ли договореното с процесното споразумение и водят ли до ангажират отговорността на ответницата, касаторът поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че констатираните при извършената данъчна ревизия нарушения за дружеството- касатор станали причина за определяне на задължения по ЗДДС и лихви, са за период извън уговорения между страните с процесното споразумение от 27.07.2006 год., поради което липсва основание за ангажиране установената със същото солидарна отговорност на ответницата.
Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото от разпоредбите на чл.55 ЗДДС/ отм./ и чл.64 ЗДДС/ отм./ следва, че пораждане на задължение за внасяне на ДДС при установено неначисляване на този данък за доставки извършени от ЮЛ- търговец или съответно при неправилно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за доставки, по които търговското дружество е получател, е възможно единствено за регистрирани по ЗДДС лица, то при извършената регистрация на ищеца на 27.07.2006 год. изключва начислените от ревизиращия орган допълнителни суми по ЗДДС да са за времето до 28.07.2006 год.. Що се касае до предхождащото същата авансово плащане по сключения с ищцовото ТД договор за доставка на услуги, то в случая, според въззивната инстанция, е без значение, тъй като изпълнението на длъжника е станало през м. май, т.е., след осъществената регистрация, което е и моментът на възникване на съответното данъчното събитие.
Същевременно, доколкото, определянето на облагаемата печалба, по силата на чл.51 ЗКПО/ отм./ става с подаване на декларация в периода 01.12. – 31.03. на следващата календарна година, то и направеното от ревизиращия орган допълнително преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели са грешки, извършени към момента на изготвяне и подаване на годишната данъчна декларация на ищеца, което по време е значително след посочения в споразумението период и следователно е извън отговорността на ответницата.
Или, от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт следва, че първият от поставените материалноправни въпроси е релевантен, тъй като е от значение за постановения краен правен резултат по делото и главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Аргументацията на визирания критерий за селекция се изчерпва единствено с бланкетното възпроизвеждане на законовия му текст от касатора и твърдение за липса на съдебна практика, което не е в съгласие със задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което същият, като допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване не следва да бъде обсъждан.
Другият формулиран от касатора въпрос е фактически, а не правен, поради което разрешаването му всякога е обусловено от конкретните факти и доказателства по делото, а това изключва той да е значим за точното прилагане на закона, т.е. на конкретната правна норма и чрез уеднаквената правилна съдебна практика по приложението и – за развитие на правото.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 744 от 09.11.2010 год., постановено по т.д.№ 724/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: