1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр.София, 08.05.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1401 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.12.2018г. по гр.д.№2342/2018г. на ОС Варна, с което са уважени искове с правно основание чл.49,вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Агенция „Пътна ифраструктура”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е постановено при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Д. И. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Агенция „Пътна ифраструктура” да заплати на Д. И. сумата в размер на 6 000 /шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, решетка в преден капак, емблема, предна броня, решетка в предна броня, основа предна броня, държач предна броня ляв, ляв фар, десен фар, фар за мъгла ляв, фар за мъгла десен, радиатор климатик, воден радиатор, рамка радиатори, греда под радиатори, дифузьор ел. вентилатор, ел. вентилатори, преден ляв калник, вежда преден ляв калник, преден ляв подкалник, преден ляв рог, аербег водач, аербег пасажер, арматурно табло, управление аербег, преден ляв колан, преден десен колан, заден ляв колан и заден десен колан на собствения на ищеца лек автомобил „Опел З.“, с рег. [рег.номер на МПС] , както и сумата от 96 /деветдесет и шест/ лв., представляваща заплатена сума за репатриране на автомобила чрез пътна помощ, ведно със законната лихва върху главниците от 6 000 лв. и 96 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2017 г. до окончателното й изплащане, които вреди са причинени в резултат на реализирано ПТП на 01.11.2017 г. на автомагистрала „Хемус“, посока [населено място], на км. 418.500, пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на длъжностни лица – служители в ответната Агенция, на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ответника „Автомагистрали „Черно море“ АД.
Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил въззивното решение, е отхвърлил предявения от Д. И., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „М.” № 3, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на последния да заплати на Д. сумата от 96 лева, претендирана като обезщетение за причинени имущуствени щети, изразяващи се в заплащане на ползван платен паркинг за периода от 01.11. до 11.12.2017г., които вреди са причинени в резултат на реализирано ПТП на 01.11.2017 г. на автомагистрала „Хемус“, посока [населено място], на км. 418.500, пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на длъжностни лица в Агенция „Пътна инфраструктура“и в тази част решението е влязло в сила.
Прието е за установено, че АМ „Хемус“ е част от републиканската пътна мрежа и съобразно чл.19 ал.1 ЗП републиканските пътища се управляват от ответника- Агенция „Пътна инфраструктура, като ал.2 на цитираната разпоредба предвижда, че управлението на пътищата включва освен проектиране и строителство, и поддържането на пътищата, така и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Посочено е, че съгласно т.4 от чл.19 ал.2 ЗП управлението на републиканските пътища включва и организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, а Допълнителните разпоредби към ЗП – §1 т.4 сочат, че „Пътни принадлежности“ са и предпазните огради. Съдът се е позовал и на разпоредбата на т.14 от ДР сочи, че „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата, при което е приел, че именно ответника е законово ангажиран с осигуряване поддръжката на републиканския път, какъвто се явява процесната автомагистрала, като задължението му по поддръжка включва и организиране и осъществяване на защитата на пътната принадлежност, каквато се явява и предпазната ограда и защитната мрежа, поради което при установена липса на такава, както и при констатирано нарушаване на целостта й, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана. Съдът е приел, че от южното платно на АМ „Хемус“ в пътен участък км. 418+500 няма поставена предпазна ограда и защитна мрежа.
Счел е, че ответникът по иска-жалбоподател в настоящето производство, не е изпълнил задължения, вменени му нормативно по силата на чл.19 ЗП да осигурява поддръжка на републиканската пътна мрежа, в това число и на пътните принадлежности, както и да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение и неизпълнението на това задължение от страна на длъжностните лица, на които ответникът е възложил това като работа, ангажира обективната безвиновна гаранционна отговорност на ответника за причинените вследствие на неизпълнението на нормативните му задължения вреди.
Приел е също така, че причинната връзка също е доказана, поради установения факт, че появилото се на пътното платно дивото животно- диво прасе, е причинило настъпилите вреди по автомобила на ищеца.
Съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е доказан по основание и по размер до сумата 6000 лева, като е счел за основателна и претенцията за заплащане на законната лихва от подаване на исковата молба- 12.12.2017г. до окончателното изплащане.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, вчасност свидетелските показания при очевидната им противоречивост относно фактическата обстновака при която е настъпило увлеждането при предявен деликтин иск и като непосредствени ли следва да се ценят показанията на очевидец, който възпроизвежда впечатления на трето лице, а личните му впечатления са изградени в момент, отдалечен от момента на увреждането. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационо обжалване на сочените от жалбоподателя основания и по поставените от него въпроси. Във възивното решение на същите е дадено разрешение в сответствие с практиката на ВКС, отразена и в решение от 30.06.2017 г. по гр. дело № 4028/2016г. , ІV г.о. на ВКС и решение от 17.07.2018г. по гр.д. №3763/17 г., ІІІ г.о. на ВКС. Според същата съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, т.е. – относно механизма на настъпване на увреждането – предвид постановката на разглеждания въпрос. По същия начин съдът следва да преценява и показанията на свидетел, който е присъствал при настъпването на увреждането, като обсъди изложеното от него и го съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото, и най-вече – с показанията на други свидетели-очевидци, ако по делото има разпитани такива. При тази преценка съдът следва да съобрази дали дадените от свидетеля показания съдържат или не вътрешни противоречия, и такива с останалите доказателства или кореспондират с тях. При преценката на показанията на очевидеца трябва да се отчетат всички обстоятелства, свързани с възможността му да възприеме посочените от него факти – възрастта на свидетеля, негови физиологични особености, ако има такива, свързани със зрението, слуха му и пр., психическото му състояние към момента на възприемането на фактите, дали са налице други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са могли да способстват или да му попречат, и – доколко, да възприеме посочените от него, релевантни за механизма на увреждането факти, включително – дали свидетелят е пряк участник в инцидента или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието и пр. Отчитайки спецификата на всички такива обстоятелства при конкретния случай и изхождайки от правилата на логиката при формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да направи изводите си, дали, доколко и кои от релевантните факти (всички или само част тях) от механизма на настъпването на увреждането свидетелят е възприел непосредствено със сетивата си или прави логически съждения за настъпването им предвид впечатленията му от други възприети от него обстоятелства. При тази преценка следва да се вземе предвид и способността на свидетеля да възпроизведе в показанията си пред съда релевантните по делото факти, при настъпването на които той е присъствал, като и в тази връзка се отчетат всички установени по делото обстоятелства от обективен или субективен характер, които са от значение за това – изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля, възрастта и паметово-интелектуалните му способности, обстановката при разпита, включително поведението на страните и техните пълномощници, начина и поредността на задаване въпросите към свидетеля и пр. Не на последно място съдът следва да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 от ГПК извърши преценка, дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото (в тази връзка, по-подробно – решение № 800/22.03.2011 г. по гр. дело № 776/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/ – р. по гр.д. №4216/08 г. на четвърто г.о. и р. по т.д. №1871/14 г. на второ т.о. на ВКС.
Тази практика не е неправилна и не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригина.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и поради „очевидна неправилност” на въззивното решение. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл.49 ЗЗД, поради което не е очевидно неправилно, тъй като е осигурено съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор / в този смисъл КД№10/2018г./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалба следва да са заплатят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 756 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2018г. по гр.д.№2342/2018г. на ОС Варна.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна ифраструктура” да заплати на Д. И. Д. сумата756 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: