3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 07.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1051/2010 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ст.К. В. –пълномощник на М. Й. К.,К. И. З.,Г. П. Д.,В. Д. Б. и Н. Д. Д. против въззивно решение № 240 от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 488/2008 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,с което е обезсилено решение № 938 от 15.12.2007 г. по гр.д.№ 298/2005 г. по описа на Районен съд – Разлог,поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК,тъй като в обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и налице ли е правен интерес от него,при положение,че е отхвърлен искът им по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за процесните имоти,ако за същите имоти има образувана реституционна процедура по ЗСПЗЗ и собствеността е възстановена от ПК в лицето на друг заявител и съответно налице ли е „окончателен отказ” по смисъла на р.ІІ от ТР № 1/97 год. на ВКС.
Ответниците по касация Н. Н. И. и В. Н. Д. оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба.
Останалите ответници по касация не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/редакцията преди изменението на ГПК – ДВ бр.100/2010/изключва от касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е под 1000 лв.Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК се определя по този критерий.Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент,но по същество той е част от реституционното производство на земеделските земи.Ето защо както цената на иска,така и обжалваемия интерес следва да се определи по цените към настоящия момент.В разглеждания случаи от представените удостоверение за данъчна оценка /лист 73 и 74 от първоинстанционното производство/ се установява,че данъчната оценка на земеделските имоти е 298,80 лв.Касаторите не са представили експертна оценка за определяне на пазарната стойност на имота,за да се приеме,че независимо от размера на данъчната оценка,обжалваемия интерес е над 1000 лв./в случай ,че пазарната стойност е над 1000 лв./и касационното обжалване е допустимо.
Следователно налице е изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо,поради което подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Й. К.,К. И. З.,Г. П. Д.,В. Д. Б. и Н. Д. Д. против въззивно решение № 240 от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 488/2008 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :