О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1674/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Й. С. Х. срещу определение №892 от 15.03.2018г., постановено по ч.гр.д.№5908/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Й. Х. срещу определение от 06.10.2017г. по гр.д.№515/2016г. на Пернишки окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за уважаване молбата на ответницата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Оспорват се изводите на въззивния състав, че при действащата към момента на призоваването на ответницата редакция на чл.47 ГПК, връчителят не е бил длъжен да направи поне три посещения в рамките на месец и в подходящо време, както и че твърдените от жалбоподателката процесуални нарушения при назначаването на особен представител не представляват обстоятелства, които да могат да обосноват възстановяване на пропуснат срок. Излагат се съображения, че посочените изводи на съда противоречат на практиката на ВКС по приложението на чл.47 и чл.64, ал.2 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните два правни въпроса, които според касатора обуславят наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно:
1. „Как длъжностното лице установява, че ответникът не пребивава на посочения адрес и колко пъти е длъжно да посети адреса по време на действащата към 27.09.2016г. норма на чл.47 ГПК?” . Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №398/03.07.2014г. по ч.гр.д. №2823/2014г. на ВКС, І г.о., определение №284 от 21.06.2016г. по т.д.№2273/2016г. на ВКС, ІV г.о. и решение №233/03.07.2014г. по гр.д.№7723/2013г. на ВКС, ІV г.о.
2. „Представлява ли особено непредвидено обстоятелство процесуалното нарушение по призоваването и основание ли е това за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и нарушено ли е правото на защита в този случай ако отговорът е даден от служебно назначения й представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК?. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №540/25.10.2012г. по ч.гр.д.№430/2012г. на ВКС, І г.о.,
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма], в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на частната касационна жалба. Твърди се, че въззивното определение няма характеристика на определение по чл.274, ал.3 т.1 и т.2 ГПК, подлежащо на касационен контрол, че призоваване е извършено в съответствие с разпоредбите на чл.47 ГПК, както и че жалбоподателката не е доказала наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивното определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл.64 ГПК подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 т.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил определението от 06.10.2017г. по гр.д.№515/2016г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на ответницата по делото Й. С. Х. за възстановяване срока за отговор на исковата молба. Въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е назначил особен представител на ответницата Й. Х., спазвайки разпоредбите на чл.47 ГПК в редакцията, преди изменението (ЗИДГПК – ДВ. бр.86/2017г.). Посочил е, че длъжностното лице – призовкар, не е намерило призованото лице на адреса като съобщението е върнато на 27.09.2016г. с отбелязване, че по сведение на съседи, лицето е от една година в Д.. В определението е отразено, че след като е установил въз основа на събраните сведения, че лицето не пребивава на адреса, връчителят е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Посочено е, че след като в срока по чл.47, ал.2 ГПК ответницата не се е явила да получи книжата, първоинстанционният съд е пристъпил към събиране на данни за адресната регистрация на ответницата и не е установил разлика между адреса, на който е извършено призоваването и адресната регистрация, което от своя страна е обусловило назначаването на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.
Според въззивния състав неоснователно е оплакването на жалбоподателката за допуснато процесуално нарушение при назначаването на особен представител, тъй като изискването призоваването да се извърши в рамките на един месец, е въведено с измененията на ГПК – ДВ. бр.86/2017г., и не е приложимо към редовността на призоваването на ответницата през месец септември 2016г. Съдът е изложил съображения, че призоваването не е извършено по начин в противоречие с постановките в решение №233 от 03.07.2014г. по гр.д.№7723/2013г. на ВКС, ІV г.о.
В обжалваното определение е отразено, че изложените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства не са „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, а са такива, които са свързани с редовността на процедурата за призоваване. Според апелативния състав Й. Х. не е изложила наличие на „особено непредвидено обстоятелство“, което обективно да е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона, или от съда срок, поради което е приел, че в случая не са налице предпоставките за възстановяване на срока.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК въпрос: Как длъжностното лице установява, че ответникът не пребивава на посочения адрес и колко пъти е длъжно да посети адреса по време на действащата към 27.09.2016г. норма на чл.47 ГПК?”, макар и относим за конкретния правен спор, не може да обоснове допускане на касационно обжалване поради липсата на допълнителния селективен критерий за това по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. От една страна виждането на въззивния състав, че съобщението за ответницата е било връчено редовно по правилата на чл.47 ГПК (в действащата към този момент редакция преди измененията – ДВ. бр.86/2017г.), не противоречи на становището, възприето в решение №233 от 03.07.2014г. по гр.д.№7723/2013г. на ВКС, ІV г.о., според което при получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. От друга страна съдът не може да създава правило колко пъти следва да бъде посетен адреса при липса на такова изискване в закона (т.н. дописване на закона). В тази връзка постановките в цитираното решение следва да се приемат като становище на състава на ВКС за необходимостта (при редакцията на чл.47 ГПК преди измененията от 2017г.), връчителят да положи усилия за връчване на съобщението, когато установи, че ответникът живее на адреса. Посочените от касатора определения №398/03.07.2014г. по ч.гр.д. №2823/2014г. на ВКС, І г.о., и №284 от 21.06.2016г. по т.д.№2273/2016г. на ВКС, ІV г.о. не са пряко относими към поставения въпрос за начина на призоваване на ответник – физическо лице.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение и въпрос №2: „Представлява ли особено непредвидено обстоятелство процесуалното нарушение по призоваването и основание ли е това за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и нарушено ли е правото на защита в този случай ако отговорът е даден от служебно назначения й представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК?. Въпросът не е значим за конкретния процесуалноправен спор, тъй като отговорът е предпоставен от твърдението на касатора, че първата инстанция е извършила процесуално нарушение по призоваването на ответницата и съответно при назначаването на неин особен представител. С оглед недопускането на касация по първия въпрос и невъзможността в производството по чл.288 ГПК да бъдат преценени законосъобразността на призоваването на ответницата и назначаването на особен представител (в случая не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК), по начина, по който е формулиран, въпросът не е обусловил решаващата воля на съда. В тази връзка неотносимо за спора се явява и цитираното определение №540/25.10.2012г. по ч.гр.д.№430/2012г. на ВКС, І г.о., което е постановено при различна фактическа обстановка въз основа на която, съдът е приел за доказано, че е било налице „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №892 от 15.03.2018г., постановено по ч.гр.д.№5908/2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :