О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 12.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5766 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците А. Д. Д. и С. Х. П.-Д. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Зл. О., обжалват в срок решението от 2.07.2014 год. по гр. д. № 727/2013 год. на въззивния Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им от 9.06.2014 год. за поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на въззивното решение от 30.04.2014 год. в частта му за разноските.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното допълнително решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това бъде постановено друго, с което се допусне поправка на очевидната фактическа грешка във въззивното решение в установитeлната част на иска по чл. 109 ЗС против ответника В. С., спрямо който се признае тяхното право на собственост върху процесния имот, както и бъде изменено същото решение в частта му за разноските, като вместо присъждането на такива в полза на ответника С., същият бъде осъден да заплати на тях претендираните разноски съгласно представения списък.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Сочи се противоречие със задължителна съдебна практика произнасянето на въззивния съд по процесуалноправните въпроси, както следва: съдържа ли иска по чл. 109 ЗС установителна част относно правото на собственост на ищците и следва ли тази част да намери отражение в диспозитива на решението, когато искът срещу този ответник е отхвърлен поради прехвърляне на имота, в който е изградил незаконния строеж, и налице ли е очевидна фактическа грешка при приемане в мотивите на решението, че ищците са собственици, но в диспозитива му този извод не е изразен – липсва установителна част за принадлежността на правото на собственост въпреки формираната воля на съда по въпроса за собствеността. Позовават се на решение № 128 от 28.03.2012 год. по гр. д. № 1085/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в което е прието, че предмет на спора по ревандикационния иск включва въпроса кой е собственик на имота и дали ответникът упражнява фактическата власт на правно основание, като при отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС поради това, че ответникът не владее имота, в диспозитива на решението съдът следва да отрази направената от него в мотивите на решението констатация, че ищците са собственици. Липсата на такава установителна част в решението сочи наличие на очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, респ. 247 ГПК.
Касаторите считат, че същото разрешение важи и относно иска по чл. 109 ЗС, като независимо от позоваване на горната задължителна съдебна практика релевират и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображение за необходимост от тълкуване на цитираната разпоредба, както и липса на публикувана практика по поставените въпроси.
Ответниците оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението поради неотносимост на представената практика към настоящия казус.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отмени частично първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли иска по чл. 109 ЗС против ответника С. за премахване на камината на трето ниво /кота + 5 м./ на неговата сграда в имота, представляваща ресторант, както и комина, долепен до северната фасадна стена на двуетажната жилищна сграда в имота, самостоятелен етаж в която е собственост на ищците, и да възстанови покривната конструкция на същата жилищна сграда, като възстанови премахнатата част от корниза, прорязаните дървени ребра от вътрешната част на надзида и покрие с керемиди възстановената част от покрива, въззивният съд приел, че собственикът на имота – търговското дружество, следва да понесе отговорността да отстрани незаконно изградения комин, както и да възстанови състоянието на покрива на сградата на ищците, с поддържането на което състояние пречи на последните да упражняват правото им на собственост. Така формираната воля в мотивите относно липсата на осъществен фактически състав по чл. 109 ЗС по отношение на първия ответник, прехвърлил правото на собственост на дружеството, конституирано като ответник в производството, е намерила израз в диспозитива на въззивното решение, поради което и молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е оставена без уважение, както и искането за изменение на решението в частта за разноските.
Следователно, по релевантният въпрос налице ли е очевидна фактическа грешка в постановеното предходно решение въззивният съд е отговорил по същество, като поставените в изложението на касаторите въпроси не са обсъждани. Не те са обусловили извода за липса на допусната очевидна фактическа грешка, а доводите в тази насока представляват касационни основания за неправилност на направения извод, които не могат да бъдат обсъждани. Освен това представеното решение на ВКС по гр. д. № 1085/2011 год. ІІ г. о. е неотносимо с оглед на това, че произнасянето в него касае ревандикационен иск, който включва в предмета на спора принадлежността на правото на собственост и предаване на владението от владеещия без основание ответник, поради което и при отхвърлянето му само поради липсата на установено владение установената принадлежност на правото на собственост следва да намери израз в диспозитива на решението. Искът по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост, т. е. предметът на спора обхваща наличието или липсата на такова неоснователно действие или поддържането на такова състояние, което пречи на собственика и този въпрос се решава със сила на присъдено нещо с решението по този иск. Търсената защита с него е срещу посегателства, които пречат на собственика и се иска тяхното преустановяване, поради което и въпросът за собствеността касае активната материалноправна легитимация по този иск, но е извън предмета на произнасяне в решението, още повече в случая такъв спор не е налице.
Поради това и настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице последното, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 4, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, каквито твърдения в случая липсват. По приложението на чл. 109 ЗС е налице утвърдена съдебна практика, разпоредбата не е неясна, както се поддържа в изложението, което не обосновава нуждата от допускане на касационното обжалване, за да се създаде съдебна практика по прилагането или същата да бъде осъвременена.
Тъй като липсват доказателства за направени в настоящето производство и претендирани от страна на ответниците разноски, такива не им се присъждат.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1441 от 2.07.2014 год. по гр. д. № 727/2013 год. на Софийския апелативен съд по подадената от А. Д. Д. и С. Х. П.-Д. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Зл. О., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: