О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр.София, 12.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2757/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. П. срещу определение на Софийски градски съд № 7060 от 25.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 11694/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 19.05.2014 г. по гр.д.№ 28035/ 2012 г. и по този начин е прекратено производството по предявените от касатора против М. Г. З. искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на 60 % идеални части от общите части на жилищна сграда, построена в [населено място], [улица] на 60 % идеални части от дворното място.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел за основателен отводът за разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, тъй като нямало данни съдебното решение, постановено по гр.д.№ 15654/ 1982 г. на Софийски районен съд, да е влязло в сила. Районният съдия не е положил щемпел със заверка за това обстоятелство. Решението съдържа поправки в диспозитива, които не са удостоверени от съдията и не е вписано. Поради това счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол повдига процесуалноправните въпроси може ли съдебното решение да се счита влязло в сила, ако постановилият го съд отказва да удостовери това обстоятелство и може ли невписано съдебно решение да породи сила между страните по делото и техните правоприемници. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна – М. Г. З. – не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че ищецът е правоприемник на М. Ш., от когото е закупил магазин, разположен в сграда, чиито втори жилищен етаж е собственост на ответницата. Последната се легитимира като такава въз основа на покупко-продажба по реда на ЗСГ (отм.) чрез председателя на ИК на СГНС, като бивш собственик на този имот също е М. Ш.. През 1982 г. Ш. е предявил иск против М. на ф., Д. РНС и ДС „Градски транспорт”, за установяване на собствеността върху идеалните части на сградата и дворното място между отделните собственици на постройки, намиращи се в мястото. Спорът е приключил с влязло в сила решение между правоприемниците на страните в настоящето производство. Тази сила важи и за тях и повторно заведеният иск е недопустим.
Така постановеното определение не следва да бъде допуснато до касационна проверка, тъй като формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси нямат претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тези въпроси съдебната практика е установена, а обжалваният акт е съобразен с нея. Влизането на съдебните решения в сила се урежда от процесуалния закон (глава ХХІІІ ГПК). Всеки съд, сезиран с правен спор, пред който е направен отвод за пресъдено нещо, сам преценява дали решението, на което отводът се основава, е влязло в сила. Тази му преценка не е обусловена от обстоятелството дали издалият решението съдия е поставил върху акта щемпел с отметка за влизане в сила. Вписването на съдебно решение, разрешаващо спор за вещни права, няма отношение към въпроса за силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Тази сила действа от момента влизането на решението в сила, независимо от това дали е вписано. Вписването на съдебни актове по установителни искове има оповестително действие и може да е от значение за противопоставимостта на придобити от трети лица права, но не и за действието на силата на пресъдено нещо между страните по делото и техните правоприемници.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 7060 от 25.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 11694/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: