Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение
837_12_opr_288_108zs_280(2)@286(1)p3gpc_55gpc(o)
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 15.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 837 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. срещу въззивно решение от 03.05.2012 г. по гр.д. № 47 /2011 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд е оставено в сила решение № 27 от 06.06.2008 г. по гр.д. № 582 / 2006 г. на Районен съд Петрич, с което по иск на [фирма] е признато за установено, че жалбоподателката и други физически лица не са собственици на поземлен имот:с пл.н…. с площ 2.998 дка по плана на [населено място], [община], местността „Д.”, представляващ бивша нива от 3 дка при посочени граници.
Насрещната страна оспорва допустимостта на касационната жалба с твърдения, че цената на иска по чл.108 ЗС, изчислена съгласно чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), който е приложим в случая, т.к. делото е гледано по ГПК (отм.), върху 1 /4 от данъчната оценка, е под 5 000 лева (1 /4 от 6 481.30 лева).
Настоящият състав намира за основателен довода, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване :
Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. исковата молба е подадена на 13.10.2006 г., съответна цената на разгледания иск по чл.108 ЗС, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор – (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; В първото съдебно заседание пред РС Петрич ответникът Р. С. е повдигнала въпроса за цената на иска и е твърдяла, че не е внесена цялата дължима държавна такса, като основание на довод, че исковата молба е нередовна, като ответникът Р. С. е поддържала, че данъчната оценка е в размер на 6 481.30 лева, видно от представена от нея данъчна оценка (л.39), съдът е обсъдил цената на иска (л.46), констатирал е несъответствие между представената от ищеца данъчна оценка за 4 101 лева и тази, представена от ответника за 6 481.30 лева, изискал е служебно данъчна оценка от [община] и такава е представена (л.122), тя също е за сумата 6 481.30 лева. Съдът е възприел тази по-висока данъчна оценка. 1 /4 от нея е 1 620.33 лева, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, т.е. след това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига..
Поради което доводът на касационната жалбоподателка, че оценката на имота е друга и следва да бъде определена по-късно, за което прилага доклад, изготвен от лицензиран оценител по възлагане от ответниците, е неоснователен.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът и в това производство претендира разноски – адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева, които са уговорени и платени видно от представения договор за процесуално представителство, поради което тези разноски следва да му бъдат присъдени.
В. от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на М. С. П. срещу въззивно решение от 03.05.2012 г. по гр.д. № 47 /2011 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о..
Осъжда М. С. П. да заплати на [фирма] сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2