О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404.
София, 19.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1552/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. на р. р. и благоустройството,София,чрез пълномощника си Областния управител на област Б. против решение №.VІ-52 от 04.08.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№821/2010г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №278/2.01.2008г. постановено по гр.д.№91/2007г. по описа на Карнобатски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля иска на Б. държава,предявен от Областния управител на Б. област,в качеството му на пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,против С. Б. Д. и Д. Н. Д.,за установяване правото на собственост на ищеца и осъждането на ответниците да предадат владението на недвижим имот,находящ се в[населено място],Б. област:дворно място от 1520/1590 кв.м ид.части от парцел ІV,кв.44 при описани в решението граници,ведно с построените в него масивна жилищна сграда,кухня,баня и стопанска постройка,като неоснователен.
В изложението по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,наречено становище по допустимостта на касационната жалба,касаторът заявява:
„В.гр.д.№821/2010г. по описа на Б. окръжен съд касае материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,което на основание член 280 ал.1 от ГПК обуславя правото ми на касационно обжалване.
Считам,че обжалваното решение е необосновано и неправилно,поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
І.Въпросът налице ли е правоприемство между ПАК”Л. „Б.,на когото е отстъпен имота за ползване съгласно А. ,А. К.,А. Антимово и ЗПК”Ж. клас”с.Е..Антимово, и бил ли е включен в активите на всяка една от организациите процесния имот е основен въпрос на спора,който е от значение за правилното му разрешаване.”,след което следват доводи относно това,какви са били доказателствата по делото и за необосновани преценки на съда в тази връзка.
В точка второ римско от изложението касаторът твърди,че:
”Неправилно съдът е приел,че тъй като в случая процесният имот е застроен с къща и други подобрения не са налице предпоставките за възникване правото на собственост на държавата на основание член 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ.”Излагат се аргументи във връзка с приетото от съда за установено с доказателствата по делото относно съдържанието на понятието „обекти на организация по параграф 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ,в резултат на което касаторът моли”предвид изложеното и липсата на съдебна практика в тази насока,да допуснете касационно обжалване на атакуваното решение,на основание член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като се произнесете по пътя на тълкуването-какво означава и обхваща понятието-„обекти на организация по параграф 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ”
В точка трето римско от изложението се посочва от касатора,че са неправилни изводите на съда за упражняваното от въззивниците непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот за период от 10 години-от 1995г. до предявяване на иска,поради което следва да се приеме,че са го придобили по давност.В подкрепа на изложените в тази връзка доводи,че този имот не е могъл да бъде придобит по давност,касаторът се позовава на съдебна практика-решения,постановени от ВКС по реда на отменения ГПК и едно решение,постановено по гр.д.№120/2008г. по описа на П. окръжен съд,за което няма данни дали е влязло в законна сила,приложени с изложението.Ето защо, касаторът счита,че е налице основание по член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение.
С оглед съдържанието на изложението на касатора,касационният съд намира,че в същото липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,който е включен в предмета на спора,и е обусловил изводите на съда.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд ,които се отнасят до законосъобразността на въззивното решение и имат характер на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.В цялото изложение на касатора всъщност се правят такива касационни оплаквания за неправилност на решението,за неправилни изводи на съда,несъобразени с доказателствата по делото,като в тази връзка се сочи съдебна практика на ВКС,не не и посочване на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 от ГПК.
Както вече бе посочено,съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС,касаторът е задължен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извлече от съдържанието на изложението на касатора по член 284 ал.3 т.1 ,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай ,само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-4.08.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№821/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: