О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 19.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2831 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. К. Н. против решение от 06.01.2014г., постановено по гр.д.№ 2085/2013г. на СГС, с което е потвърдено решение от 15.11.2012г. по гр.д.№ 44488/2008г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касаторката против Д. Г. А. за ревандикация на зимник с площ 20,90 кв.м., находящ се под магазина с лице към [улица]при граници Е. К., [улица]от две страни зимници на Й. П., представляващ част от сутерен, целия с площ 83,87 кв.м., находящ се в ателие в [населено място], [улица], ведно с 90/1056 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от дворното место, съставляващо УПИ ІІ-2 от кв.6 по плана на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е съобразил заключението на вещото лице, не е спрял производството по делото до разрешаване на друг иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД между същите страни и не приемане на относим към спора нотариален акт, които нарушения са довели и до необоснованост на решенвието.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: „кой е зимника на Й. П., наследодателка на ищцата и какъв е размера на неговата площ, като част от общата площ на сутерена – 83,87 кв.м. от 20,90 кв.м.”. Твърди се, че този „материално правен въпрос изцяло обуславя изхода на делото, поради което изясняването му е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата оспорва допускането до касация, тъй като не е формулиран изобщо материално правен въпрос, а записаният в изложението е фактически такъв и не е обосновано нито едно от допълнителните основания за допускане до касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С договор от 02.07.1938г., вписан на 13.07.1938г. за делба на две жилищни сгради в [населено място] на ул. Е. Г.” № 57, п.ІІІ, т.1 наследодателката на ищцата Й. П. се легитимира за собственик на магазин с площ 4,30 м. х 3,70 м. и зимник под него с размери 4,30 х 3,50 м. при съседи – зимника на Е. К., [улица]и от две страни зимници на Й. П., които са към друг магазин и апартамент на същата по точки 2 и 5 по договора. Зимниците, които Й. П. /наследодателка на ищцата/ притежава са разположени изцяло в ъгловата сграда и не попадат в пристроената към нея сграда, според заключението на назначената СТЕ, но от това не следва, че всички зимнични помещения в тази сграда са били нейни. Е. К. получава в дял другата къща към [улица], която се състои от един сутерен с две стаи, вестибюл, килер баня, клозет и зимнични помещения. На 13.07.1938г. е бил одобрен архитектурен проект за преустройство на фурна в приземния етаж на тази сграда, като е предвидено изграждане на магазин, преходен към месалня, разположен към [улица], склад на полуниво между призема и сутерена и пещ в сутерена. В проекта е предвидено изграждането на стълба от склада към югозападното избено помещение от сутерена на ъгловата сграда. С н.а. № 53,т.ХХ/0.12.1946г., с който Е. К. продава на Г. П. А. фурна, която се състои от магазин, месалня, пещ, склад за брашно една стаичка и един зимник при съседи Е. К. и от две страни Й. П.. Според вещото лице. Е. К. е продала освен фурната, която е притежавала и едно помещение – зимник в ъгловата сграда, което е било разпределено на Й. П. по п. ІІІ т.1. Видно от нот. акт от 1946г., при изповядването на сделката по него е представен освен н.а.от 29.08.1931г. и делбения протокол от 02.07.1938г. и договор от 09.11.1945г. за допълнение към съставения разделителен протокол, който не е представен по делото. Вещото лице е изчислило разликата между придобития по договора от Е. К. имот от 77,73 кв.м. и мазето към фурната – 98,63 кв.м. /площтите не са вписани в н..а. от 1946г./ Разликата е 20,90 кв.м., пресметната математически е процесната площ. На место тя не е обособена като отделно помещение или обект. С н.а. № 150, т. ХХІ /25.10.1976г. Г. А. продава на Творчески фонд към Съюза на българските художници магазин /бивша фурна/ с мазе със застроена площ 82,20 кв.м. През 1978 г. е извършено преустройство по одобрен на 07.07.1978г. архитектурен проект в керамично ателие. Създава се ателие на три нива: партер, галерия и сутерен. Сутеренът обхваща бившият сутеренен етаж на фурната и склада на полунивото. Сваля се нивото на сутерена, изграждат се нови шест стъпала към новото ниво и се бута стената между двете помещения на пещта, като се обособява по-голямо помещение и се отваря вход на сградата от към ул. „В. Ю. /бивша [улица]/. Направеното преустройство е в съответствие с одобрения проект от 1978г. и сутеренния етаж е със застроена площ 83,87 кв.м. Съставен е акт за държавна собственост № 11173 от 24.11.1981г., с който са актувани за държавни два магазина и една стая и като основание за това са посочени н.а.№ 150,т.ХХІ/1978г. и следващия н.а. № 151 т.ХХІ/1976г. Вторият акт е представен пред въззивната инстанция, но тя не го е приела на основание чл. 266 ГПК. Първия магазин в акта за държавна собственост е със застроена площ 39,84 кв.м. и мазе с площ 82,20 кв.м. С решение от 31.05.1996г. по гр.д.№ 1953/1995г. З. Г. М. и Е. Р. М. са осъдени да предадат на страните по настоящото дело Д. А. и Л. Н. и на други лица реституираните по ЗВСНМРСА ателие на три нива на [улица] / сега Е. Г.”. С решението са посочени и идеалните части на ищците, но те са били на една страна и по между им установеното не е със сила на присъдено нещо.
Въззивната инстанция е приела, че процесната площ от 20,90 кв.м. не е обособена като отделен обект, или помещение а е част от сутеренното ниво на ателието, поради което не може да бъде ревандикирана нито в реална част, както се претендира, нито в идеална част.
Поставеният въпрос е „кой е зимника на Й. П., наследодателка на ищцата и какъв е размера на неговата площ, като част от общата площ на сутерена – 83,87 кв.м. от 20,90 кв.м.”. Той не е правен, а само фактически такъв. Това само по себе си е основание за не допускане до касация съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не са посочени и обосновани и нито едно от допълнителните основания за допускане до касация. Тъй като не е обосновано нито общото, нито допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК, не се допуска касационен контрол. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за настоящото производство до доказания с договора за правна помощ размер 700 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.01.2014г. по гр.д.№ 2085/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Л. К. Н..
ОСЪЖДА Л. К. Н. да заплати на Д. Г. А. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 700 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: