О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 20.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5244/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№75200/12.07.2012г.,подадена от Е. И. Р.,чрез пълномощника й адвокат Д.,против решение от 21.05.2012г. на Софийски градски съд,административно отделение,ІІІ „б” състав,постановено по гр.д.№15048/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 12.07.2011г. по гр.д.№15048/2011г. по описа на Софийски районен съд,ІІГО,72 състав-за допускане на съдебна делба между Е. Н. Р.,М. Г. Р. и Л. Н. И. на описания недвижим имот-апартамент,заемащ целия втори етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица],заедно с прилежащо избено помещение и гараж в жилищната сграда,описани в решението,ведно с 22,266%ид.части от общите части на сграда и от правото на строеж върху дворното място,при квоти -1/6 ид.части за Е. Р.,2/3 идеални части за М. Р. и 1/6 ид.части за Л. И.,като отхвърля иска предявен от Е. Р. срещу М. Р. и Л. И. за делба на 1/3 идеална част от дворното място,цялото от 920 кв.м,представляващо УПИ ХV-1066,кв.124 по ПУП на [населено място],както и иска предявен от Е. Р. срещу М. Г. Р.,Л. Н. И. и Д. А. П. за делба на югозападното жилище-апартамент,находящ се в [населено място], [улица],на трети етаж,площ 61кв.м,заедно с избено помещение №10 и таванско помещение №7,при описани в решението граници,като намалява по възражението по чл.30,ал.1 ЗН,наведено от Е. Н. Р. дарствено разпореждане обективирано в нот.акт №194,съставен по нот.дело №173/28.12.2002г. на нотариус Т. А.,като възстановява запазената част на Е. Р. от наследството на Н. П. Р.,със сумата от 2 619 лева и осъжда на основание член 36,ал.1,изр.последно от ЗН Л. Н. И. да заплати на Е. Р. горната сума,представляваща равностойността на накърнената запазена част с договора за дарение,в пари според цената на дарения имот по време на намаляването.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„ По гр.д.№15048/2011г. СГС,ІІІб въззивен състав се е произнесъл с решение на 21.05.2012г. по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Съображенията ми са следните:
1.Ако по време на брака единият съпруг придобие имущество по силата на съдебна спогодба,респ.договор за доброволна делба,според която между сънаследниците е договорено заплащане на суми за уравнение на дяловете,СИО става онази идеална част от имота,която е извън наследствения му дял.
По делото няма представени доказателства за сключен граждански брак на отв.М. Г. Р. с наследодателя Н. П. Р..
По гр.д.№15048/11г. на СГС,ІІІб въззивен състав,съд.М. Г. Р. не е направила искане за признаване на придобитото в режим на СИО имущество,както в отговора на ИМ,така и под формата на възражение.Съдът не може служебно,без да е сезиран с искане за признаване на придобито в режим на СИО имущество,да признае такъв дял само на базата на събрани по делото доказателства с оглед основния принцип в Граждански процес-диспозитивното начало/в този смисъл е решение№811/06.01.2006г. на ВКС,Ігр.отд. постановено по гр.д.№566/05г./”
В точка втора от изложението си касаторът излага своите твърдения и възражения по отношение на придобиването на недвижим имот в [населено място] на основание давностно владение от наследодателя Н. Р. по време на брака му с М. Г. Р.,както и се излагат касационни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,депозирано от касатора,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос,от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен за формулира в изложението си правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от основанието му,тъй като това би засилило твърде много служебно начало във вреда на ответната страна.Посоченото в точка първа на изложението на касатора,цитирано по-горе,като съображения към разрешен материалноправен и процесуалноправен въпрос-без всякаква формулировка на последния,всъщност представлява възпроизвеждане на текста изведен от постановеното с решение №811/06.01.2006г. по гр.д.№566/2005г. на ВКС,Іго.Освен,че в изложението на касатора липсва посочен правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,същото съдържа само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще се направи след като бъде допуснато до касационно обжалване в производството по член 290 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.05.2012г. на Софийски градски съд,административно отделение,ІІІ-„б” състав,постановено по гр.д.№15048/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: