О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 21.11.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр.д.1613 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Х. Б. от гр. Ш., чрез пълномощника й адв. С. Б. срещу определение № 182 от 22.05.2008 год. по ч.гр.д. № 198 /2008 год. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждането на председателя на Шуменския окръжен съд от 20.02.2008 г. по т.д. № 118/2008 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за освобождаване на Е. Б. от внасяне на държавна такса по предявените искове.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуален въпрос, който е решен в противоречние с постоянната практика на Върховния касационен съд- основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК във вр.чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
Ответникът по частната жалба “П” АД, гр. С., чрез пълномощника си ю.к. Д. Ч. в писмения отговор изразява становище частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.
Ответникът “Х” ООД, гр. Ш. чрез пълномощника си адв. В. В. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд на обжалваното определения, а по същество че същото е правилно.
Останалите ответници не са изразили становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според жалбоподателката същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд е освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса на основание чл.63, ал.1, б.”б” ГПК /отм./. Посочени и представени са следните определения: Опр. № 1* от 30.12.2004 г. по ч.гр.д. № 754/2004 г. на ВКС, ІV г.о.; Опр. № 560 от 28.09.2005 г. по ч.гр.д. № 403/2005 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Дължимостта на държавна такса от ищците при предявяване на искове се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл.63, ал.1,б. “б” ГПК /отм./ е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски за производството се освобождават физически лица, т. е. освобождаването е с оглед на конкретната преценка на съда за възможностите на определен ищец да понесе разходите за производството.
Трайната практика на ВКС изразена в множество определения е в смисъл, че преценката дали ищецът има възможност да заплати държавна такса по предявения иск е конкретна за всеки конкретен случай, с оглед материалните възможности на конкретния ищец. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че жалбоподателката има средства да заплати дължимата държавна такса не е основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 182 от 22.05.2008 год. по ч.гр.д. № 198 /2008 год. на Варненския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 182 от 22.05.2008 год. по ч.гр.д. № 198 /2008 год. на Варненския апелативен съд по подадената от Е. Х. Б. от гр. Ш., чрез пълномощника й адв. С. Б. частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :