О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 22.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2389 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Билдинг-5“ ЕООД чрез адвокат Л. С. срещу решение № 1152/10.05.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 1389/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ № 161/23.01.2017 г. по т.д. № 2645/2016 г. С решението на СГС е уважен иск по чл.135 ЗЗД на синдика на „Топливо“ ЕООД /н/ Е. Т. и е обявена за недействителна по отношение кредиторите на дружеството извършената на 23.06.2011 г. покупко-продажба на недвижими имоти между „Топливо“ ЕООД, като продавач и „Билдинг-5“ ЕООД, като купувач.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – „Топливо“ ЕООД /н/ и Е. Т. – синдик на „Топливо“ ЕООД /н/ не взимат становище по същата.
В изложението касаторът формулира два въпроса: „1. Има ли качеството на длъжник по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД и легитимиран ли е материално правно поръчителят по договор за банков кредит да отговаря като длъжник по иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД пред Банката кредитор за разпоредителните си действия извършени със свои имоти, преди да бъде призован да отговаря за непогасени от главния длъжник задължения по кредита, с настъпила изискуемост. 2. Доказването на знанието по смисъла на чл.135, ал.1 изр.2 от ЗЗД за увреждане от страна на купувача по сделката, атакувана с иска по чл.135 от ЗЗД.“
С определение № 44/14.03.2019 г., на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото е спряно до произнасяне на ОСГТК на ВКС по ТД № 2/2017 г. с оглед формулирания от касатора въпрос под № 1 в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. ОСГТК на ВКС се е произнесъл с ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г., поради което и на основание чл.230 ГПК настоящото производство следва да бъде възобновено.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от Е. Т. синдик „Топливо“ ЕООД /н/ по чл.649 ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на „Топливо“ ЕООД на извършена на 23.06.2011 г. продажба, с която „Топливо“ ЕООД е прехвърлило на „Билдинг-5“ ЕООД собствеността си на цялото налично недвижимо имущество, представляващо конкретно описан поземлен имот, заедно с построените в него масивни сгради. Искът е уважен от СГС. За да потвърди решението му САС е приел, че ответникът по предявения иск по чл.135 ЗЗД и продавач по процесната сделка – „Топливо“ ЕООД е поръчител по отношение на чужди задължения по сключени договор за револвираща кредитна линия и договор за банков кредит между „Българо-американска кредитна банка“ АД /БАКБ/ и кредитополучателя ЗИТ ЕООД. Безспорно е, че поръчители на главния длъжник по същите договори са З. Ш., Т. Ш. и „Соколица-Смолян“ ЕАД, за които е установено, че към 23.06.2011 г. Ш. е била управител на „Топливо“ ЕООД, а З. Ш. – едноличен собственик на капитала и управител на главния длъжник ЗИТ ЕООД. Все от данните от Търговския регистър /ТР/ се установява, че ЗИТ ЕООД е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Соколица-Смолян“ ЕАД, а управителят на „Билдинг-5“ ЕООД /купувач по процесната сделка/ В. Б. Л. е бил член на съвета на директорите на „Соколица-Смолян“ ЕАД. При така установените факти САС е възприел изводите на СГС, че извършената покупко-продажба между „Топливо“ ЕООД и „Билдинг-5“ ЕООД е такава, с която поръчителят намалява своите имуществени активи, представляващи общо обезпечение по смисъла на чл.133 ЗЗД и с което е препятствал възможността на кредитора, пред който е поръчителствал за изпълнение на задължението на трето лице да се удовлетвори от тях /арг. от чл.133 ЗЗД/. Относно знанието на приобретателя за увреждането САС е изложил съображения във връзка с изложените по-горе данни от ТР, даващи основание в своята съвкупна преценка за извод за знание на приобретателя „Билдинг-5“ ЕООД към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 23.06.2011 г. Според САС събраните по делото преки и косвени доказателства в тяхната логическа връзка дават основание да се приеме, че е налице исканото от правната норма на чл.135 ал.1 предл.2-ро ЗЗД знание за увреждането, което в случая се свежда до знание на лицето, осъществяващо неговото органно представителство. След като управителят Л. на дружеството приобретател, като управител на „Билдинг-5“ ЕООД е бил член на съвета на директорите на друго дружество „Соколица-Смолян“ ЕАД, чиито едноличен собственик на капитала е кредитополучателя ЗИТ ЕООД и което е било поръчител по същите договори за револвираща кредитна линия и банков кредит, по които е бил поръчител и прехвърлителят „Топливо“ ЕООД /н/, чийто управител Т. Ш. е била съпруга на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството-кредитополучател ЗИТ ЕООД З. Ш., според САС по несъмнен начин се обосновава извод за знание на приобретателя, че праводателят „Топливо“ ЕООД е поръчител на ЗИТ ЕООД по същите договори, както и, че с прехвърлянето на недвижимите имоти, предмет на договора за продажба прегражда възможността на кредитора, пред който е поръчителствал да се удовлетвори от прехвърленото имущество.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Така формулираният първи въпрос е обуславящ изхода на спора, но разрешението му от САС е изцяло в съответствие с междувременно постановеното ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 1 от същото защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. В мотивите към т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени подробни съображения относно същността на поръчителството като договор и отговорността на поръчителя, която е в генетична и функционална зависимост от главния дълг. Характеристиките на отговорността на поръчителя – самостоятелност на договорното отношение, солидарност и липса на субсидиярност обуславят извод, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора. За вземането на кредитора отговарят две имущества – това на длъжника и на поръчителя, и той има на разположение два „общи залога“ по смисъла на чл.133 ЗЗД. Следователно, имайки двама съдлъжника той следва да разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях – по отношение на поръчителя следва да бъдат допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, вкл. и иск по чл.135 ЗЗД. Доколкото разрешението на САС по този въпрос и изложените съображения по същество са идентични с приетото в т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея има основание да се приеме съответствие с приетото в това ТР, задължително за органите на съдебната власт /чл.130 ал.2 ЗСВ/, поради което противоречията с цитирана практика на тричленни състави на ВКС от преди приемането на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС не обуславят наличие на поддържания от касатора допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос е във връзка със спора, макар и хипотетично поставен и касае събраните по делото доказателства във връзка с цитираните търговски дружества и тяхното представителство, както и тяхната съвкупна преценка. Разрешението на въпроса е фактологично обусловено и касаторът не оспорва наличието на който и да е от посочените и изброени от САС факти, свързани с представителството на цитираните търговски дружества и тяхното участие в процесните договори. Твърденията на касатора, че направеният от САС извод противоречи на сочената от него съдебна практика на ВКС не съответства на същата, доколкото е по обективно неидентични казуси, установени факти и връзка между тях и в този смисъл изразява само защитната теза на касатора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 2389/2018 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1152/10.05.2018 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 1389/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.