3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 3154 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на В. Й. Р. и М. И. Л. /Ф./, двете чрез адвокат Т. Б. от Адвокатска колегия – Р. срещу определение № 746/02.07.2019 г. по ч.гр.д. № 409/2019 г. на Окръжен съд Русе, с което се отменя определение от 08.05.2019 г. по гр.д. № 7872/2017 г. на Районен съд Русе и са отхвърлени молбите им за изменение на определението от 10.12.2018 г. за прекратяване на делото в частта му за разноските. В частната касационна жалба се твърди, че определението на въззивния съд е неправилно и се иска да бъде отменено, като се поставя въпроса от кой момент започва да тече срока по чл.248 ГПК с твърдения за противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
От Й. В. Р. чрез адвокат Г. М. от Адвокатска колегия – Р. е подаден писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва доводите в частната жалба и претендира разноски в производството.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват съдебния акт лица, поради което е редовна и процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените в жалбата предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, т.е. посочването на конкретен правен въпрос, от значение за изхода на делото, който е обусловил правните изводи на съда и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК или в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК. В случая, формулираният от жалбоподателите правен въпрос обуславя изхода на делото и допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следното:
Производството по гр.д. № 7872/2017 г. на Русенския районен съд е прекратено с определение от 10.12.2018 г., което съдът е допълнил по реда на чл.248 ГПК като са присъдени разноски на ответниците, които са били поискани от тях с отговора на исковата молба. Според мотивите на въззивния съд, прекратителното определение не е връчено на ответниците, но те са узнали за постановяването му, предвид подадените на 28.12.2018 г. молби да се издаде изпълнителен лист за разноските, които обаче не представляват искане за присъждането им, поради което молбите за допълване по чл.248 ГПК, подадени след уведомяване на молителите за прекратяване на делото, са просрочени. Тези съображения на въззивния съд не могат да бъдат споделени, тъй като са в противоречие с указанията в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.14, с което се приема, че съдебните актове, които подлежат на самостоятелно обжалване, се съобщават на страните, като съгласно чл.7, ал.2 ГПК съдът им връчва препис. Това е и моментът, в който страната узнава дали има правен интерес да обжалва съдебния акт и от който за нея започва да тече срока за подаване на жалба, респ. за подаване на молба по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Преграждащото определение от 10.12.2018 г. на Русенския районен съд подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, а срокът започва да тече от връчването му на ответниците на 22.04.2019 г. Ето защо, молбите от 23.04.2019 г. за допълване на определението за прекратяване, не са просрочени и съдът дължи произнасяне по тяхната основателност. В случая, искането за разноските е направено в отговорите на исковата молба, но ищецът е направил възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения от 1940 лева за всяка от ответниците, както и за реалното из изплащане.
От данните по делото е видно, че М. И. Ф. е изплатила „в брой” сумата от 1940 лева по договор за правна защита и съдействие от 29.01.2018 г., а от В. Й. Р. е представено пълномощно и преводно нареждане от 26.01.2018 г. за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1940 лева, с оглед на което възражението за липса на реално плащане от ответниците е несъстоятелно.
Второто възражение на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, тъй като при съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото с обема на предоставената на двамата ответници адвокатска защита до прекратяването е видно, че от двамата ответници е подаден писмен отговор на исковата молба с идентично съдържание, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до посоченото в чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 1455 лева.
Предвид изложените съображения, въззивният съд неправилно е отказал присъждане на сторените в производството разноски, за които има представени писмени доказателства при прекратяване на делото поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба. Когато ответната страна е подала писмен отговор и е представила доказателства, че е направила разноски по делото, но производството е прекратено, ответникът има право на всички разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК, вкл. във връзка с оспорването им, тъй като това е съдебният акт, с който приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 746 от 02.07.2019 г., по ч.гр.д. № 409/2019 г. на Окръжен съд Русе.
ОТМЕНЯ определение № 746/02.07.2019 г. по ч.гр.д. № 409/2019 г. на Окръжен съд Русе, с което са отхвърлени молбите на В. Й. Р. и М. И. Ф. по чл.248 ГПК за допълване на определение от 10.12.2018 г. по гр.д. № 7872/2017 г. на Районен съд Русе и вместо това:
ОСЪЖДА Й. В. Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. Й. Р., ЕГН [ЕГН], разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1455 (хиляда четиристотин петдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Й. В. Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на М. И. Ф., ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 1770 (хиляда седемстотин и седемдесет) лева, от които 1455 лева за адвокатско възнаграждение и 315 лева разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.