2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 404
С., 27,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 26 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 386 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Р. Д., С.А., Г.Г., Ек.Ш., Д.В. и Ел.Ш. против определение № 242/31.10.2011 г. по т.д. № 989/2011 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане касационната им жалба против решение по гр.д. № 14654/2010 г. на СГС.
С обжалваното определение е прието, че въззивното решение попада в категорията на чл.280,ал.2 ГПК, съгласно чл.286 и чл.287 ТЗ.
Ответникът по частната жалба ЕТ Д. М.-Г.М. – С. е подал отговор, че същата е неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Определението е правилно.
Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че не са налице търговски спор или търговска сделка. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, като се е обосновал, че в случая е налице търговско дело, което е различно и по-широко понятие от първите две. Делото е търговско, защото има за предмет възникнало парично задължение във връзка с договор за наем, сключен от ответника-търговец в кръга на търговската му дейност-извършване на фотографски услуги.
Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение 242/31.10.2011 г. по т.д. № 989/2011 г. на ВКС-ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: