О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 29.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1089/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 5220/11.07.2014 г. по гр.д.№ 7777/2011 г. на Софийски градски съд, 19 с-в, ГО, е отхвърлен иска, предявен от А. Х. Е. против Д. В. Ф. за признаване на ищцата за собственик на основание давностно владение на един апартамент в [населено място], [улица], № 59.
Ищцата е обжалвала решението пред въззивния съд и последният с решение № 2200/ 10.11.2015 г. по гр.д.№ 788/2015 г. на Софийски апелативен съд обезсилил решението на първоинстанционния съд и върнал делото за ново разглеждане. Приел е, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, а действително предявеният иск не е бил разгледан.
Ответницата Д. В. Ф. е подала касационната жалба срещу решението на въззивния съд. Счита, че въззивният съд не е следвало да връща делото за ново разглеждане, а да прекрати производството по делото, тъй като първоинстанционният съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, която не е била поправена и след дадените указания.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторката поддържа чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по правните въпроси, които в обобщен вид се свеждат до това какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, като нередовността се дължи на неизпълнение указанията на съда, дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК, или пък ако констатира, че е налице неправилна квалификация на иска, дадена от първонистанционния съд. Като относима практика по тези въпроси се сочат ТР № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, р.№ 98/ 16.04.2014 г. по гр.д.№ 5788/ 2013 г., ІІІ г.о., р.№ 71/ 23.02.2012 г. по гр.д.№ 594/2011г., І г.о. и р.№ 45/ 20.04.2010 г. по гр.д.№ 516/ 2009г., ТК, ІІ т.о. Касаторката поддържа довод и за недопустимост на самото въззивно решение.
Ищцата оспорва жалбата, като счита че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От исковата молба и уточнението на л.65 и доколкото са изложени твърдения, че страните са съсобственици, но ищцата владее целия имот с намерение да го придобие по давност, въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск за собственост на целия апартамент, и затова предмет на доказване е било обстоятелството, че ищцата е завладяла и придобила по давност частта на своя съсобственик- ответницата по делото. В този смисъл е доклада по делото и указанията относно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Спорът е решен по същество с отхвърляне на предявения иск, тъй като е прието за недоказано твърдението ищцата да е променила държането, което има спрямо частта на другия съсобственик, във владение за себе си.
Според въззивния съд въпреки направеното уточнение по делото е останала неяснота дали предявеният иск има за предмет установяване размера на идеалната част на ищцата от имота, която тя има по наследство от своята баба / тук влиза и въпросът за това дали имотът е бил съпружеска имуществена общност или индивидуална собственост, по който също има спор/, или предмет на спора е придобиване на собствеността върху целия имот чрез придобиване по давност на частта на другия съсобственик- ответницата по делото. Тази неяснота е породена и от изявленията на ищцата във въззивната жалба, че е предявила и двата иска при условията на алтернативно обективно съединяване на исковете, но не е била разбрана правилно от съда.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. В случая не е налице нито неправилна квалификация / за да възникне задължението за въззивния съд сам да определи правилната квалификация на иска и да се произнесе по него/, нито е налице хипотезата, при която ищецът да не е отстранил нередовностите в исковата молба и тя да е подлежала на връщане, респ. на обезсилване на решението и прекратяване на делото от въззивния съд, в какъвто смисъл е представената съдебна практика. Това е така, тъй като уточненията, които ищцата прави, са били двусмислени, непоследователни, неясни и взаимно противоречиви, а оттам се поражда и съмнение дали докладът по делото е точен и дали е дадена правилната правна квалификация на иска и какъв е предметът на доказване. При такава нередовност на уточненията не е имало пречка съдът да даде и повторни указания до ищеца, като те трябва да се съвсем ясни и конкретни. Именно поради това и въззивният съд, въпреки приетото, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, е дал указания при връщане на делото да се отстранят противоречията между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, които са останали неизяснени при първоначалното разглеждане на делото.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2200/ 10.11.2015 г. по гр.д.№ 788/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: