О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 31.07.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 769/2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4076 от 20.03.2017 г. на [фирма] –гр.София против определение № ІІІ-420 от 9.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 206/ 2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата й против определение № 4/27.01.2017 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд –Карнобат, с което е отказано отбелязване на н.а. № 30, т. І, рег. №119, д. № 14/2017 на нотариус М.С. № 581, за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 81, т. VІ, рег. № 3051, д. № 613 от 2015 г. на нотариус М.С., № 581.
Оплакванията на кредитната институция са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК към частната касационна жалба банката обосновава приложното поле на касационен контрол с едновременно с наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Формулира въпрос: Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, само по отношение размера на лихвата, представлява ли договор за новация на задължението за годишна лихва? Поддържа, че обжалваното определение по този въпрос е решен в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 110/1.07.2015 г. по т.д. № 1568/2014 г. на І т.о. на ВКС и решение № 138/22.08.2013 г. по т.д. № 28/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.
По втория въпрос: Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение размера на лихвата на вписване /в тесен смисъл/ ли подлежи или на отбелязване и по кой член от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, следва да се определи дължимата държавна такса? Касаторът се позовава на критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Според чл. 274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване определения на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т.1 от задължителните за съдилищата постановки на тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело.
В процесния случай, за да потвърди отказа на съдията по вписванията при РС –Карнобат, въззивната инстанция е приела, позовавайки се и на задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 626/5.12.2012 г. по ч.гр.д. № 57/2012 г. на І г.о. на ВКС, че:
1/ Представеният нотариален акт за изменение на нотариален акт за договорна ипотека по отношение на лихвата подлежи на вписване, чрез отбелязване на основание чл. 17, ал. 1, б. „д” от Правилнака за вписванията /във вр. чл. 107 ЗЗД/;
2/ В представеното заявление на банката – частен касатор не е била посочена конкретна сума, за която следва да бъде направено отбелязването, поради което размерът на дължимата държавна такса за това действие следва да се определи „върху половината от сумата, за която е била направено първоначалното искане”, т.е. реално дължима по сметка на Агенцията по вписванията е държавна такса в размер на 400 лв., т.е. ДТ надвишава размерът на внесената от жалбоподателя ДТ от 10 лв. Въззивният съд е мотивирал, че когато искането за вписване е за част от вземането, за което е вписана ипотеката, се събира половината от таксата по чл.2 / такса за вписване/, изчислена върху сумата, за която се иска отбелязване, а когато такава не е посочена в искането – върху сумата, за която е направено първоначалното вписване/ чл. 3, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията/.
Формулираните от частния жалбоподател материалноправен и процесуалноправен въпрос са релевантни, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Във връзка с поставеният първи въпроси настоящият състав на ВКС приема следното: Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент не новира задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не представлява договор за новация на задължението за годишна лихва. Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент не новира задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не подлежи на отбелязване по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД. Този нотариален акт може да бъде вписан като допълнителна ипотека за разликата между първоначално вписаната сума и увеличения размер на лихвата по реда на чл. 15 от Правилника за вписванията
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че въззивната инстанция неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл.107 ЗЗД е приела, че с нотариален акт № 30, том I, рег. № 119, дело №14/2017г. на нотариус М. С. № 581 е извършено изменение чрез подновяване на задължението по отношение размера и начина на формиране на лихвата и срока за ползване и погасяване на кредита, обезпечен с ипотека, по смисъла на чл. 171 във връзка с чл. 107 ЗЗД. Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент и крайния срок на погасяване/издължаване на кредита съгласно условията на споразумение № ДК-С1-475-007536-164 от 24.01.2017г./ и посочения нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека няма характер на новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго ново задължение. Главницата не е променена, а с промяната на размера на лихвения процент не се променя нито основанието, нито предмета на поетото задължение за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит, поради което изменението не води до погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва и замяната му с нов дълг, различен от този по сключения между страните договор по смисъла на посочената правна норма. Изводът е, че процесният нотариален акт подлежи на вписване на основание чл. 17, ал. 1, б. „д“ от Правилника за вписванията чрез отбелязване съобразно чл. 17, ал. 4 от Правилника за вписванията.
По втория въпрос съставът на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос, предвид дадено с т.4 от задължителните за съдилищата постановки на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след като от страна на частния касатор не се навеждат конкретни доводи в нито един от двата аспекта на това общо основание за допустимост на касационния контрол: за непълнота, неяснота или противоречие в конкретни текстове на специалната Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, нито по отношение на създадената съдебна практика по нейното прилагане, която – поради евентуално неточно тълкуване – следва да бъде изоставена. В т.2 и т.3 на Тарифа за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса съобразно случаите на вписване/отбелязване, като съобразно действието се определя и размерът на дължимата ДТ.
От горното следва , че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 420 от 09.03.2017г. по ч. гр. дело № 206/2017г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.