О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
С., 4.04..2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1139 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Б., М. К. Б. и Т. Д. К., подадена чрез адв. Св.Л. срещу въззивно решение № 532 от 19.04.2010 г.по гр.дело № 98/2010 г.на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 96 от 14.03.2009г.по гр.дело № 950/2007г. на А. районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу З. Г. С. и [фирма],[населено място] искове за прогласяване нищожността на договор за дарение, материализиран в Н.А. № 83/2007 г. на нотариус № 234 с район на действие АРС, с който З. Г. С. дарява на [фирма] 0.01/18 ид.ч. от поземлен имот № 00702.510.92 по кадастралната карта на[населено място] от 2004 г., целият с площ от 2.775 дка, като заобикалящ закона- чл.33 ЗС и като привиден- прикриващ договор за покупко-продажба, като им се признае правото на изкупуване на 1/18 ид.ч. от процесния имот при условията, при които е извършена продажбата, по действително уговорените между страните условия, като заместят [фирма], надарен по договора за дарение, който е купувач и в договора за покупко-продажба по Н.А. № 84/2007 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка, който е от значение за точното прилагане на закона- чл.26, ал.2, предл.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД вр. чл.33, ал.2 ЗС. Поддържа се ,че в настоящия случай осъществяването на резултата- придобиване на собственост в съсобствен имот от трето лице, без частта да се предложи за закупуване от останалите съсобственици води до нищожност на всички сделки, посредством които е осъществен този резултат.Изложението е относимо към приложното поле на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответниците.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от В. Б., С. Д., Т.К., Е.М., Е. Б., М. Б., Т. К., Я. К. и К. К. срещу З. Г. С. и [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.1, чл.26 ал.2 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС за прогласяване нищожността на договор за дарение, материализиран в Н.А. № 83/2007 г., договор за покупко-продажба по Н.А. № 84/2007 г. като сключени при заобикаляне на закона, а договора за дарение и като сключен при условията на привидност и изкупуване на недвижимия имот, предмет на двете сделки. Прието е, че ищците и ответника З. С. са съсобственици на дворно място, съставляващо имот пл. № 155, кв.10 по плана на[населено място]. С нот.акт за дарение № 83/2007 г. ответникът С. дарил на ответното дружество 0.01/18 ид.ч. от съсобствения имот, а с нот.акт № 84/2007 г. продал на същия ответник 0.99/18 ид.ч. от същия имот. Приел е, че дарението не е нищожно на посочените от ищците основания – сключено при условията на привидност, прикриващо продажба и поради заобикаляне на закона, тъй като по делото не е установено по несъмнен начин, че страните не целят настъпването на правните му последици, т.е. ищците не са доказали възмездния характер на договора за дарение, както и че разпоредбата на чл.33 ЗС не забранява съсобствен имот да бъде прехвърлен на трето неучастващо в съсобствеността лице, т.е. сделката би породи правно действие между страните по нея, а за съсобствениците на имота би възникнало единствено правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. С оглед приетото, че договора за дарение е валиден, е отхвърлил претенцията по чл.33, ал.2 ЗС, като е приел, че продажбата по нот.акт № 84/2007 г. е извършена между съсобственици.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос- за разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка е от значение за делото, но същият не е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. С решение по гр.д. № 621/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е дадено разрешение на поставения правен въпрос, като е прието, че сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранената от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне непозволен или забранен резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена- недопустима е нейната по-далечна цел. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация- когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните последици между тях, както и сделките с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Когато съсобственик на идеални части от имот дари част от него на трето лице дори и дарението да е с цел да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат. Резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона. Твърдяната симулация при извършване на дарението е въпрос, който се разрешава съобразно конкретиката на делото. В случая с обжалваното решение е прието, че твърдяната от ищците симулация при извършване на дарението не е установена по безсъмнен начин, както и че извършеното дарение не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат и че претенцията по чл.33, ал.2 ЗС е неоснователна, тъй като продажбата по нот.акт № 84/2007 г. е извършена между съсобственици.
Останалите доводи са относими към правилността на обжалваното решение, с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ – ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК и не обосновават допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 532 от 19.04.2010 г.по гр.дело № 98/2010 г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: