О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№404
гр.София, 06.06. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 880/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 22/21.02.2011 год., постановено по в.гр.дело № 7/2011 год. С това решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Ямболския районен съд № 542/25.10.2010 год. по гр.дело № 1372/2010 год. поради произнасяне по непредявен иск и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на иска, с който е бил сезиран.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага съображения, че неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение след като самият ищец не е възразил по доклада и по квалификацията на иска.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Без да формулира съществения материалноправен или процесуален въпрос, релевантен за изхода на делото, касаторът твърди най-общо, че се касае за приложението на чл.270, ал.3, изр.трето ГПК, без да обоснове в какво се изразява твърдяната противоречива съдебна практика и без да цитира или приложи съдебни решения в подкрепа на сочените основания.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. П. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение поради произнасяне по непредявен иск и на основание чл.270, ал.3, пр.трето ГПК е върнал делото на районния съд да разгледа иска, с който е бил сезиран. Изложени са съображения, че в противоречие с изложените в исковата молба фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че се касае за претенция по чл.146, ал.1 ЗЗД на заплатилия дълга поръчител суброгирал се в правата на банката-кредитор срещу длъжника по кредита/въпреки че ищецът никога не е поддържал, че е бил поръчител/ вместо претенция между салидарни длъжници, каквито се явяват страните по процесния договор за банков револвиращ банков кредит № 330/15.11.2005 год.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал релевантния за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като най-общо е посочил, че се касае за приложението на чл.270, ал.3, пр.трето ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на конкретното дело. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от посочения от касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни в случая не са налице. Липсват и данни относно твърдяното противоречие в съдебната практика по приложението на цитираната процесуална норма, тъй като касаторът нито цитира, нито прилага влезли в сила противоречиви съдебни актове. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, същите са относими към правилността на обжалваното решение и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.270, ал.3 ГПК е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 22/21.02.2011 год., постановено по в.гр.дело № 7/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/