О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София,20.04.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 44 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Т. от гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 01.10.2009г. по гр.д. №301/2009г. в частта,с която предявеният от нея срещу В. С. Р.Ранчева и К. А. Д. ревандикационен иск е отхвърлен за 1/3 ид.част от процесния приземен етаж от сграда с идентификатор 77195.736.76.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 77195.736.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х..
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съдът се е произнесъл по въпроса длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с дадените в отменителното решение на ВКС указания по приложението на материалния закон,за който въпрос се поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя се и въпросът за приложимостта на дадените с ТР №96/1971г. на ОСГК на ВС указания в производство по чл.108 ЗС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. С. Р.Ранчева изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от П. В. Т. ревандикационен иск е основателен само за жилищния етаж и за 2/3 ид. части от приземния етаж от сградата,въззивният съд е приел,че приземният етаж от жилищната сграда в югозападната част на дворното място е бил обособен и се е ползувал като самостоятелно жилище към 17.05.1963г. и се е ползувал за задоволяване на жилищни нужди,поради което,макар да не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище,с оглед указанията, дадени в ТР №96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС следва да се приеме,че представлява самостоятелен обект,годен да бъде предмет на разпоредителни сделки. С оглед на това е прието,че сключените на 29.07.1988г. /н.а. №135,том ІІ,н.д. №1068/88г./ и на 03.06.1993г. / н.а. №12, том V,н.д. №1268/93г./ договори,имащи за предмет идеални части от приземния етаж,са действителни,а оттам,че П. В. Т. се легитимира като собственик на 2/3 ид.части,а В. С. Р.Ранчева и К. А. Д. като собственици на 1/3 ид. част от приземния етаж.
Поддържаната от касатора теза,че в случая е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде споделена.
Разпоредбата на чл.218з ГПК/отм./ не е неясна,нито създава възможност за противоречиво прилагане и тълкуване. Напротив,същата е императивна и неспазването й обуславя наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила,което обаче е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК,но не и за допускане на касационно обжалване,освен ако не е свързано с приложението на съответната материалноправна норма в противоречие с практиката на ВКС или при наличието на противоречива практика на съдилищата,каквато хипотеза в случая не е налице. Изразеното от въззивния съд становище по въпроса кога обект от сграда,построена през 1936г.,може да се счита за самостоятелен и годен да бъде предмет на разпоредителна сделка съответствува на преобладаващата практика на съдилищата,която зачита извършените преди 17.05.1963г. преустройства,дори обектите да не отговарят на сега действуващите изисквания за обособяване на самостоятелно жилище,вкл. с оглед дадените в ТР №96/1971г. на ОСГК на ВС указания,които намират приложение и в производство по спорове за принадлежност на право на собственост. Така поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като касае дългогодишна съдебна практика и не са налице предпоставки за специално тълкуване с оглед спецификата на настоящия правен спор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.10.2009г. по гр.д. №301/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд по подадената от П. В. Т. касационна жалба вх. № 9601/05.11.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: