О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр.София, 21.04.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №81 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. Д. от гр. С., против решението от 27.05.2008г., постановено по в.гр.д. №509/2007г. на Сливенски окръжен съд, с което след като е отменено решението, постановено на 28.05.2007г. по гр.д. №2037/2007г. на Районен съд – гр. С., е уважен предявения от О. – гр. С. срещу Д. Д. Д. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. – гр. С. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от О. – гр. С. срещу Д. Д. Д. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ за сумата 7429,34лв., представляваща причинена в качеството на отчетник вреда под формата на липса на парични средства, ведно със законната лихва върху сумата от установяването на липсата.
Въззивният съд е приел за установено, че липсата е причинена от двете служителки, работещи на длъжността „инкасатор”, в който случай намира приложение нормата на чл.208, т.2 от КТ, предвиждаща солидарна отговорност на причинилите вредата лица, в който случай съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.212 от КТ работодателят може да иска изпълнението на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници.
Касаторът е посочил правния въпрос: дали по иска с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ ответникът трябва да доказва, че не е причинил щетата виновно или е достатъчно ищецът да установи, че ответникът е работил при него на трудов договор, че е материално-отговорно лице и че са налице липси. Счита, че този въпрос е решен противоречиво с въззивното решение и приложеното решение №449 от 03.07.2006г. по гр.д. №2732/2004г. на ВКС, ІV-б гр.отд. В приложеното решение е прието, че при отговорност за липси, установяването на липси обръща тежестта на доказване и отчетникът, който е причинил щетата, следва да докаже, че не я е причинил или че не я е причинил виновно. С обжалваното решение е прието, че в тежест на работодателя по предявения иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е да докаже наличието на трудовоот правоотношение между него и ответника за периода, за който твърди, че е настъпила липсата или момента на нейното установяване, наличието на вреда под формата на липса на парични средства или други материални средства, както и техния размер и размера на лихвата, в следствие на виновно неизпълнение на трудовите задължения на ответника по събирането, съхраняването, отчитането и разходването им, което поведение се презюмира от закона при наличие на останалите предпоставки. Т.е. и въззивният съд е приел, че при установяване на останалите предпоставки на чл.207, ал.1, т.2 от КТ се презюмира причиняването на липсата от отчетника, при което се предполага и неговата вина. Следователно с обжалваното решение и приложеното решение въпросът за доказателствената тежест по иска с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ не е разрешен противоречиво. Поради това не е налице основание за допускане на касационно ожбалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Представено е определение №197 от 25.05.2004г. по гр.д. №135/2004г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че не е налице идентичност на основанията, на които е претендирана сумата в наказателното производство и в производството по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, поради което отхвърлянето на гражданския иск в наказателното производство, основан на извършено престъпление присвояване, не се създава сила на пресъдено нещо за търсене на сумата на друго основание – по чл.207, ал.1, т.2 от КТ. С въззивното решение не е разрешен такъв въпрос. Отделно от това доколкото спорът е разрешен по същество, искът е приет за допустим. При тези данни не може да се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване и с оглед на представеното определение на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.05.2008г., постановено по в.гр.д. №509/2007г. на Сливенски окръжен съд, по касационна жалба от Д. Д. Д.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: