О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 10.07.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1677/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т., двамата от [населено място], срещу определение № 95 от 10.04.2018 г. по т. д. № 2889/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящите частни жалбоподатели касационна жалба срещу решение от 01.08.2017 г. по в. гр. д. № 164/2017г. на Монтански окръжен съд.
Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с извода на съдебния състав, че делото е търговско и следователно постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол. Считат, че определящо за вида на делото като търговско или гражданско е обстоятелството, дали същото е образувано и разглеждано по общия ред или по реда за разглеждане на търговските спорове, т. е. с двойна размяна на книжа. Според тях, доколкото в случая делото е образувано като гражданско, то преценката за допустимостта на касационния контрол също следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК минимален размер на цената на иска – 5000 лв., тъй като промяната във вида на делото от гражданско в търговско едва пред касационната инстанция би довела до нарушаване правото на защита на ответниците и би ги лишило от възможността да направят възражение срещу реда, по който се разглежда делото. Освен това, частните жалбоподатели считат, че при преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се вземе предвид и размера на целия кредит, по който те са поръчители (42 948.52 лв.), независимо че е разделен на два отделни договора.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от М. Н. Т. и В. Г. Т. касационна жалба срещу решение от 01.08.2017 г. по в. гр. д. № 164/2017г. на Монтански окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на търговски дела – 20 000 лв. Търговският хараткер на делото е аргументиран с обстоятелството, че процесните вземания произхождат от абсолютна търговска сделка – договор за финансов лизинг (чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ).
Определението е правилно.
Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Доколкото се касае за вземания, породени от договор за лизинг, т. е. от абсолютна търговска сделка, правилна е преценката, че делото е търговско, а не гражданско и следователно минималният размер на цената на исковете, за да е допустимо касационното обжалване, трябва да надвишава 20 000 лв. – изискване, което в настоящия случай не е налице.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в предходните инстанции делото е определяно като гражданско. Преценката за допустимостта на касационното производство, част от която е и тази за вида на делото, е предоставена в изключителната компетентност на настоящата инстанция, т. е. без значение е дали същото е образувано и разглеждано като гражданско или като търговско. Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласно действащата процесуална уредба производството по търговски спорове по реда на чл. 365 ГПК е възможно да се развие само, когато първа инстанция е окръжният съд, но не и когато по правилата на родовата подсъдност първоинстанционен е районният съд, каквато именно е настоящата хипотеза.
Не може да бъде споделено и становището, че релевантен за определяне вида на делото е размерът на целия кредит (вероятно частните жалбоподатели визират цялата цена на лизинговите вещи). Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, критерият, с оглед на който се преценява допустимостта на касационното обжалване е единствено цената на иска, т. е. сумата, за която е предявена претенцията.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 от 10.04.2018 г. по т. д. № 2889/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: