О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр.София, 10.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело № 308 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Т. от гр. С., срещу определение от 19.04.2010г. по гр.д. №113/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от разноски. Искането е да бъде отменено определението и бъде постановено освобождаване от внасяне на разноски.
Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна в процеса, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на А. К. Т. срещу решението по гр.д. №382/2008г. на СГС в частта за издръжката, която е осъден да заплаща на малолетното си дете Д. А. Т. е подал молба за освобождаване от внасяне на разноски за възнаграждение за вещо лице на основание чл.83, ал.2 от ГПК, която е оставена без уважение от въззивния съд. С обжалвания съдебен акт е разгледана молбата за освобождаване от държавна такса с оглед на представените с нея доказателства.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. А. Т. е подал молба до въззивния съд за освобождаване от внасяне на разноски за възнаграждение за вещо лице по ангажираната от него съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение за здравословното му състояние, разходите за лекарства и необходимостта от балнео и морелечение. Т. е на 50-годишна възраст, неженен. Декларирал е, че източникът му на средства за издръжка е от трудово възнаграждение в размер на 366,80лв. Представил е епикриза от 2009г. за проведено лечение на стеатоза и хроничен пиелонефрит, като е изписан с уточнена диагноза и медикаментозна терапия, с клинично подобрение. При така декларираното финансово, семейно и здравословно състояние, и трудова заетост, правилно въззивният съд е приел, че не може да се обоснове извод, че Т. не е в състояние да заплати разноските за ангажираната от него съдебна експертиза.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от определение от 19.04.2010г. по гр.д. №113/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на А. К. Т. за освобождаване от разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: