О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
С. 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3353 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. А. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно определение № ІІ-626 от 30.03.2018г. по в.ч.гр.д. № 119 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.10.2017г. по гр.д. № 4281/2017г. на Бургаски районен съд за връщане на подадената искова молба и прекратяване на производството по делото на основание чл.130 изр.1 ГПК. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следният поставен въпрос: Ако ищецът, към датата на постановяване на съдебно решение и до датата на влизането му в сила, не е знаел за настъпването на определен обективен факт, това дава ли възможност този факт да бъде окачествен като новоузнато обстоятелство или като новонастъпило?
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение, от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая същите не са налице, защото нито поставеният от касатора въпрос, е свързан с решаващите мотиви на съда и съответно не отговаря на изискванията да общо основание за допустимост, по смисъла, разяснен в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, нито за него е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това е така, защото съгласно т.4 от ТР №1 от 17.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г., посоченото специално основание изисква по въпроса да не е налице съдебна практика по прилагането на закона, който да е непълен ясен или противоречив или да се налага осъвременяването й пред вид настъпили в законодателството или обществените условия промени. В конкретният случай по поставеният въпрос – кога едно обстоятелство се счита за новоузнато и кога за новонастъпило, е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. В конкретният случай, релевантният въпрос е не дали едно обстоятелство, свързано с настъпване на определен обективен факт, е новоузнато или новонастъпило, ако не е било известно на страната да датата на влизане в сила на съдебен акт, а дали то се преклудира от влезлия в сила акт. Това е така, защото Н. А. В. е предявил иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД срещу [фирма] [населено място] за обявяване за окончателен на предварителния договор, подписан между тях на 2.05.2011г., за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 1 с площ от 44.6 кв.м., находящ се на ет.1 от масивна жилищна сграда в [населено място] [улица], понастоящем с идентификатор 81178.501.307.6.3.
Производството по така предявения иск по гр.д. № 4281/2017г. е прекратено от Б. с определение от 23.10.2017г.,с оглед възражението на ответната страна, че между същите страни, на същото основание и за същия предмет, е налице влязло в сила решение № 377 от 20.03.2017г. по гр.д.№ 2618/2016г. на Б., с което искът е отхвърлен като неоснователен.
Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното въззивно определение № ІІ-626 от 30.03.2018г. С него съдът е обсъдил безспорните факти:
– между страните е бил сключен предварителен договор покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който настоящият ответник се е задължил да прехвърли на ищеца собствеността в двуседмичен срок от издаване от компетентните органи на разрешение за ползване на обекта.
– налице е влязло в сила решение по гр.д.№ 2618/2016г. на Б. по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, с което искът е отхвърлен като неоснователен. Мотивите са: че тъй като страните са сключили предварителния договор под условие /изразеното от тях съгласие е „собствеността върху имота да се прехвърли и единствено след снабдяване на сградата с разрешение за ползване”/, към момента на решаване на спора, условието не е изпълнено /няма издадено разрешение за ползване/, поради което искът е неоснователен и преждевременно предявен,
– настоящият иск по чл.19 ал.3 ЗЗД е предявен с довода, че е налице издадено разрешение за ползване с № 4 от 14.02.2017г. на главния архитект на [община], като за това обстоятелство ищецът е научил след влизане в сила на съдебния акт по гр.д.№ 2618/2016г. на Б..
При тези факти, въззивният съд е отговорил положително на релевантният за спора въпрос: Дали новоузнатото обстоятелство, на което се позовава ищеца /за издаването на разрешение за ползване с № 4 от 14.02.2017г., което е съществувало към датата на постановяване на решението – 20.03.2017г. по гр.д.№ 2618/2016г. на Б./ е преклудирано от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по предходното дело. Касае се за новоузнато обстоятелство, защото то обективно е съществувало /издаването на разрешение за ползване с № 4 е обективен факт от 14.02.2017г., т.е. преди датата на последното съдебно заседание, даване на хода по същество и влизането в сила на решението по гр.д.№ 2618/2016г. на Б./. Именно, фактът, че ищецът не е знаел за него, го прави новоузнат. Фактът за наличие на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация е обективен,т.е. се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на влезлия в сила съдебен акт, поради което въпросът не може да бъде пререшаван, с оглед забраната на чл.299 ал.1,вр.чл.298 ал.1 ГПК, а повторно заведеното дело следва да бъде прекратено.
Имайки пред вид така изложените мотиви на въззивния съд, на релевантният въпрос – дали по-късно станалият известен на жалбоподателя факт, че към датата на влизане в сила на решението по гр.д.№ 2618/2016г. на Б., вече е било настъпило поставеното в предварителния договор условие за прехвърляне на собствеността /издадено е разрешение за ползване/,се преклудира от силата на присъдено нещо на влезлия в сила акт, следва да се даде положителен отговор. Силата на присъдено нещо има за предмет правото, което е предмет на решението, а чрез него и правото, което е предмет на делото. Силата на присъдено нещо установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебно решение. Когато със сила на присъдено нещо бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, правото – предмет на процеса не съществува /или е още неизискуемо/, съществуването на правото не може да се твърди на това основание. „Никакви пропуски в доказателствата, не могат да оправдаят подновяването на процеса. Ако искът е бил отхвърлен, понеже не е било представено доказателство, неизвестно за ищеца и което той би могъл да представи при гледане на делото, даже и да би положил дължимата грижа, неговата защита е по реда на отмяната, а не чрез пререшаване на спора, въз основа на новопредявен иск на същото основание, но при други доказателства”/вж.”Сила на присъдено нещо” проф.С., стр.267/. „Новите доказателства, на които ищецът основава новия си иск, не отстраняват съществуващия иначе идентитет независимо от това дали те са новооткрити или новосъздадени” /вж.”Сила на присъдено нещо” проф.С., стр.280/, или новоузнати, или новонастъпили. Разрешеният между същите страни, на същото основание и за същия предмет спор не може да бъде пререшаван.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Н. А. В. от [населено място] [улица] против въззивно определение № ІІ-626 от 30.03.2018г. по в.ч.гр.д. № 119 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :