О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 13.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 388/2009 година.
Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Делото е образувано по иск на С. Ф. срещу „У” Е. , И. М. , Д. М. , А. Я. , Е. Н. и Е. С. , всички от гр. Б., за сумата един лев, с която ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, като първият ответник е платил, а останалите ответници са получили наем за поставяне на рекламно платно на северната външна стена на жилищен блок – етажна собственост в гр. Б., на ул. Ц. № 1* Искът е отхвърлен от Бургаския районен съд с решение по гр. д. № 1236/2008 год., което е обжалвано от Ф. и образувано гр. д. № 238/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В хода на производството по делото, с молба от 14. 5. 2009 г. ищецът е поискал да се допусне обезпечение на предявения от него иск, чрез спиране на наема, заплащан от рекламна агенция „А” Е. на ответниците И, Д. М. и Е. К. за поставеното рекламно пано на „У” Е. на северната въшна стена на сградата. Искането е отхвърлено от Бургаският окръжен съд с определение от 20. 5. 2009 год., което е предмет на частната жалба, подадена от С. Ф. , за чието разглеждане е образувано настоящото дело по описа на ВКС. Бургаският окръжен съд е оставил без уважение молбата за обезпечаване на иска, като е изложил съображения, че не е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка не е адекватна на предявения иск.
Изводите на въззивния съд са обосновани.
Точна е констатацията на окръжния съд, че с оглед размера на иска от един лев, не е налице обезпечителна нужда, съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК – без обезпечението да е невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата по решението. Правилно е съобразено, че исканата обезпечителна мярка – да се спре плащането на наемна цена от трето, неучастващо в делото лице, на някои от ответниците, представлява недопустима намеса на съда в договорни отношения на ответниците с трети лица и не може да се счита за подходяща мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, касационният съд счита частната жалба на С. Ф. за неоснователна.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 20 май 2009 г. по гр. д. № 238/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: