О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр.С., 19.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1269/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. А. В. от[населено място] против решение от 05.03.2010 год. по гр.дело № 12667/2009 год. на С. градски съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 23.07.2009 год. по гр.дело № 5774/1995 год. на С. районен съд и вместо него е постановено друго, с което Е. В. е осъдена да заплати на И. А. И., на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 14 490,95 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от 21.05.2003 год. до 21.05.2008 год. за принадлежащите на ищеца 17/54 ид.ч. от съсобствен недвижим имот-апартамент № 5, с площ 54 кв.м., находящ се в[населено място], както и сумата 406,34 лева разноски за производството пред СРС и СГС.
Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в допълнението към касационната си жалба счита, че е нарушена т.4 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК, в която се дават задължителни указания за правомощията на въззивния съд, съответно на касационния съд, в случаите, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба.
Ответниците по касационната жалба И. А. И. и В. А. М. от[населено място] не изразяват становище по заявеното основание за допускане на обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: след влизане в сила на решението за допускане на делбата между съделителите, двама от тях, а именно И. И. и В. М. са предявили претенции по сметките срещу Е. В. за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, всеки поотделно, представляващо стойността на ползата, от която са били лишени за конкретния период, за собствените си ид.части, определени с решението по допускане на делбата. Изложените обстоятелства не са били спорни между страните, което се установява и от изразеното писмено становище на касаторката, в молбата й от 17.05.2008 год., с което заявява, че единствено тя е живяла в наследствения апартамент, както и направените от нея признания, по отношение на отразените обстоятелства в адресираните до нея нотариални покани, в същия смисъл. Тъй като фактът на ползване, осъществяван само и единствено от касаторката не е бил оспорен по делото, въззивният съд не е обсъждал въпроса за естеството му, а само възражението й за погасяването му по давност, като се е произнесъл по заявеното основание по чл.31, ал.2 ЗС, съответстващо на изложените обстоятелства, съгласно чл.98, ал.1, б.”г” и „д” ГПК/отм./, затова исковата молба е редовна и по нея въззивният съд се е произнесъл с допустимо решение, съобразено с т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК.
Изложените съображения налагат извода за отсъствие на предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 05.03.2010 год. по гр.дело № 12667/2009 год. на С. градски съд, по касационната жалба на Е. А. В. от[населено място], с вх.№ 26161/12.04.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: