Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 19.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3387 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 87 /11.03.2014 г. по възз. гр.д. № 19 /2014 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 162 /05.11.2013 г. по гр.д. № 183 /2013 г.. на РС Мадан, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу ГД Пожарна безопасност и защита на населението, С., с правно основание чл.108 ЗС, предявен на основание приращение по чл.92 ЗС за предаване на владението на административна сграда Пожарна със застроена площ 598 кв.м., находяща се в имот с посочен планоснимачен номер и част от УПИ, индивидуализирана по скица на СТЕ в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна не е подала писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е извел правен въпрос съобразно изискването на чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението се съдържа твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК в периода от 2009 г. до 2011 г. – Решение № 886 /13.12.2010 г. по гр.д. № 1553 /2009 г., І г.о., Решение № 458 /25.11.2011 г. по гр.д. № 73 /2011, І г.о.., Решение № 389 /18.10.2011 г. по гр.д. № 1672 /2010 г., ІV г.о.)) и Решение № 415 /25.01.2012 г. по гр.д. № 1332 /2010, І г.о., за което жалбоподателят твърди, че представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Доколкото в касационната жалба се съдържа правен въпрос, който може да бъде уточнен по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС в смисъл : дали ако първоинстанционният съд не изготвя доклад по смисъла на чл.146,ал.1 ГПК, в който да отделя спорното от безспорното и да дава указания кои са подлежащите на доказване факти, въззивният съд е длъжен да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд, като направи доклад по делото със съдържанието на чл.146,ал.1 ГПК, включително да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства. Въпросът е процесуалноправен.
Във въззивната жалба на [фирма] не се съдържат доводи за процесуални нарушения от първоинстанционния съд на правилото на чл.146 ГПК (на задълженията му за извършване на доклад), а фактически твърдения, доводи за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон.
При такова съдържание на въззивната жалба и съобразно приетото с т.2 от ТР 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което практиката по уточнения процесуалноправен въпрос е уеднаквена, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. (Единствено) в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
От изложеното следва да се приеме, че доколкото е обуславящ, уточненият процесуалноправен правен въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с разрешението на ВКС, прието с тълкувателното решение.
Това тълкувателното решение е прието след посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касационни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, с него съдебната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос е уеднаквена, поради което при съответствие с него, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е представила списък за разноски, нито доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 87 /11.03.2014 г. по възз. гр.д. № 19 /2014 г. на Смолянския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.