4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
С., 20.04. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1174 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба от Г. Х. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С. против въззивно решение от 08.06.2015 г. по в.гр.д. № 5388/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в частта му, с която е отменено решение от 04.02.2013 г., постановено по гр.дело №45393/2011 г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, в която на основание чл. 150 от КТ е осъден [фирма], [населено място] да заплати на Г. Х. Л., сумата от 17 423.40 лв., обезщетение за извънреден труд, положен от ищцата, за периода от 31.01.2009 г. до 07.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2012 г. до окончателното й плащане и този иск е отхвърлен като неоснователен. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 128 КТ и отхвърлени тези, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, въззивното решение като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуално естество са – допустимо ли е съдът да се произнесе при условията на чл. 242, ал. 2 ГПК по искане на заинтересованата страна, когато предварителното изпълнение на решението е въз основа на основание по чл. 242, ал. 1 ГПК и след като длъжникът по изпълнително дело доброволно заплати дълга, продължава ли да бъде заинтересована страна и има ли правен интерес от продължаване на съдопроизводствените действия пред въззивна инстанция, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както и въпросът дали съдебното признаване на факт е основание на съда да приеме този факт за доказан, без да изследва и съпоставя дали това признание се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която сочи, но не представя – решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочените две определения на ВКС в производство по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика, съгласно приетото разрешение в т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Претендира направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен иск по чл. 150 КТ, с цена над 5 000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 150 КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е неоснователен, тъй като ищцата, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154 ГПК, не е доказала по делото, че е полагала извънреден труд, а свидетелските показания в тази насока е приел, че са неконкретизирани /не касаят конкретно работата на ищцата, а по-скоро свидетелките М. и Д. говорят за положения труд от тях/, същите са и противоречиви, като след преценката им поотделно и в съвкупност, е приел, че не е установено по делото, ищцата да е полагала извънреден труд, в частност в какъв период и обем.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай формулираните от жалбоподателката правни въпроси не са от обуславящо значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 150 КТ, а същите се явяват неотносими за изхода на спора, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като в случая първоинстанционният съд на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението, с което е уважен и искът с правно основание чл. 150 КТ и по образуваното изпълнително дело касаторът е внесъл дължимата сума, което е в изпълнение на допуснатото предварително изпълнение на невлязло в сила решение и по своята същност не представлява признание на иска. Действително в случая касаторът-длъжник не се е възползвал от възможността на чл. 245, ал. 1 ГПК да иска спиране на изпълнението, но това не означава, че той признава иска. Напротив, съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, когато искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя/обратен изпълнителен лист/ за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.06.2015 г. по в.гр.д. № 5388/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, по касационна жалба вх. № 116545 от 30.09.2015 г. на Г. Х. Л. от [населено място].
ОСЪЖДА Г. Х. Л. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: