О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 20.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1762 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв. П. К. срещу определение № 1622/17.05.2019г. по гр.д. № 828/2018г. на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на решение № 2905/10.12.2018г. по гр.д. № 828/2018г. на САС в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение в частта на ДДС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразено е становище за неправилност на извода на въззивния съд относно различното положение на процесуалните представители на страните, в случаите на: осъществена защита при предварително договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и в хипотезата на чл.38 ЗА. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК в частта на дължимото ДДС.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството по гр.д. № 828/2018г. на САС е приключило с решение № 2905/10.12.2018г. по гр.д. № 828/2018г. на САС, с което частично е била уважена въззивната жалба на ЗД „Дженерали застраховане”АД срещу първоинстанционното решение като е бил отхвърлен искът на А. М. Ашим срещу застрахователното дружество на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 20 000лв. до 25000 лв. Въззивната жалба на застрахователя е била преценена като неоснователна в частта, с която искът е бил уважен от СГС за разликата над 3000лв. до 20 000лв. Със същото въззивно решение е била оставена без уважение въззивната жалба на А. М. Ашим срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът му срещу застрахователя е бил отхвърлен за разликата над 25 000лв. до 70 000лв. В производството пред САС А. М. Ашим е бил представляван от адв.П.К. с редовно пълномощно и представени доказателства за сключен договор за правна помощ и съдействие по реда на чл.38, ал.1 ЗА. Пред СГС е ангажирано и писмено доказателство за регистрация на адв.К. по ДДС.
В открито съдебно заседание на 05.11.2018г. по гр.д. № 828/2018г. на САС адв. К. е направила искане за присъждане на разноски. С въззивното решение не са били присъдени разноски за въззивното производство в полза на адв.К. по реда на чл.38 ЗА.
С молба вх.№ 2561/11.02.2019г. адв.К. е поискала на осн. чл.248, ал.1 ГПК изменение на въззивното решение като й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение ведно с ДДС на осн.чл.38 ЗА с оглед осъщественото процесуално представителство и предвид изхода от спора- частична неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество.
С обжалваното определение САС е уважил молбата по чл.248, ал.1 ГПК само за присъждане на адвокатско възнаграждение / в размер на 919,55лв. / на адв.К. съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на застрахователното дружество като в посочения размер не е включено ДДС и е отхвърлил молбата в частта за присъждане на ДДС върху размера от 919,55лв.
С оглед на така изложеното, настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид трайната и непротиворечива съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга- обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. §2а от ДР на Наредба №1/2004г. следва да включва ДДС /напр.: Определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Определение №521 от 25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.; Определение № 442/28.06.2019г. по ч.т.д. № 502/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и Определение № 261/24.06.2019г. по гр.д. № 3946/2018г. на ВКС, ГК, III г.о./.
С оглед изложеното ВКС намира, че ЗД „Дженерали застраховане” дължи на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.К. сумата 1 103,46лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Следва след отмяна на обжалваното определение да се постанови друго за уважаване на молбата по чл.248, ал.1 лв. за разликата над 919,55лв. до 1103,46лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1622/17.05.2019г. по гр.д. № 828/2018г. на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв.П. К. за изменение на решение № 2905/10.12.2018г. по гр.д. № 828/2018г. на САС в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение в частта на ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 2905/10.12.2018г. по гр.д. № 828/2018г. на САС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗД„Дженерали застраховане”, гр. София да заплати на адв. П. К., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА разликата над 919,55 лв. до 1103,46 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.