– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405
гр. София 21.08.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.06.2017 (четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2251 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3611/30.03.2017 година, подадена от В. Х. Ц., срещу определение № 8/19.01.2017 година, постановено по гр. д. № 4642/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане подадената от В. Х. Ц. молба вх. № 82 683/03.07.2014 година за отмяна на влязлото в сила решение № 1365/25.07.2012 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в. гр. д. № 1125/2011 година. В частната си жалба Ц. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискала същото да се отмени и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от нея молба за отмяна.
Ответницата по частната жалба Х. Х. Ц., Б. Ц. Т. и Н. Х. Б. не са подали отговор като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
В. Х. Ц. е била уведомена за обжалваното определение на 23.03.2017 година, а подадената от нея частната жалба е с вх. № 3611/30.03.2017 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от В. Х. Ц. молба за отмяна съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че основанието, на което се иска отмяната е това по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Посочено е, че съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня на узнава на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК. Видно от данните по делото В. Х. Ц. е узнала за атакуваното решение най-късно на 11.04.2014 година, датата на подаване на частна жалба против определение № 1870 4.02.2014 година, постановено по гр. д. № 5322/2013 година по описа на ВКС, ГК, III г .о., с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. Именно от този момент е започнал да тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвид на което производството по отмяна на влязлото в сила решение на така заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК може да бъде инициирано най-късно до 11.07.2014 година, което е понеделник, присъствен ден, докато депозираната молба за отмяна е входирана в деловодството на съда едва на 12.09.2014 година, повече от два месеца закъснение. Обстоятелството, че производството по делото е започнало по по-рано подадената молба вх. № 82 683/03.07.2014 година, която се явява в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не може да обоснове процесуална допустимост на подадената в последствие нова молба за отмяна на 12.09.2014 година, тъй като с извършеното оттегляне на молбата се заличават с обратна сила настъпилите процесуални последици.
В частната си жалба В. Х. Ц. твърди, че подадената от нея молба за отмяна е такава по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК, тъй като е налице ново доказателство по смисъла на тази разпоредба. Това ново доказателство била нотариално заверената декларация с рег. №** 208/04.09.2014 година на С. С.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, която декларация е подадена от Е. Н. Р.. С нея деклараторката заявява, че през 2012 година е получила предназначена за В. Х. Ц. призовка, но тъй като не е могла да й я предаде я върнала обратно.
Предвид горното така изложените от първия състав на ВКС съображения за оставяне на подадената от В. Х. Ц. молба за отмяна без разглеждане са съобразени със закона, поради което обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. За да е налице основанието за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК трябва да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства или доказателства ще са от съществено значение за делото, в случай че, ако бъдат взети предвид от съда би се стигнало до друг резултат от спора. Поради това новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са такива факти от действителността които са свързани със съществуването на спорното право, с неговото възникване, съдържание, изменение или прекратяване, а новите доказателства са такива за установяване на тези факти. Представената от В. Х. Ц. нотариално заверената декларация с рег. №** ***/04.09.2014 година на С. С.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара не отговаря на тези изисквания. Същата не се отнася до факти по съществото на спора и не може да послужи за тяхното установяване. Тя съдържа данни, сочещи на това, че В. Х. Ц. евентуално не е могла да узнае за делото и да вземе участие в него. Затова декларацията може да служи като доказателство за установяване на този факт в производството по отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, но не може въз основа на нея молбата за отмяна да се квалифицира като такава по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК.
С оглед на посоченото в подадената от В. Х. Ц. молба правилно е преценено от първия състав на ВКС, че същата съдържа твърдения за основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. С оглед на това основание обаче молбата е подадена извън установения в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК преклузивен срок за това. Последиците от пропускането на срока за подаване на молбата за отмяна са уредени в чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, от които е видно, че в този случай молбата не подлежи на разглеждане от съда и следва да бъде върната на подателя, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Като е съобразил това първият състав на ВКС е постановил законосъобразно определение, което трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8/19.01.2017 година, постановено по гр. д. № 4642/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.