О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
Гр.София, 23.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4578 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Н. срещу решение №.1815/12.07.18 по г.д.№.2289/18 на Софийски апелативен съд, 8с., с което е обезсилено разпореждане №.186/21.03.18 по ч.г.д. №.414/15 на Окръжен съд Враца за уважаване на основание чл.46 вр. с чл.45 б.“в“ от Регламент (ЕО) №.1215/12 на молба вх.№.4462/6.06.17 за отказ от изпълнение, подадена от П. В. Н. срещу разпореждане №.879/17.06.15 по ч.г.д.№.414/15 на ОС Враца, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на решение реф.№.1852/13 от 24.11.14 на Ординарен съд [населено място], Република Италия, и производството в тази част е прекратено със съответно присъждане на разноски.
Ответната страна П. В. Н. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционното такова е недопустимо, тъй като приложим към настоящото производство е процесуалният ред на Регламент (ЕО) №.4/09, установяващ правила за признаване на решения, постановени в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007г. /чл.17-чл.22 от Регламента/ – който не съдържа правна възможност за постановяване на отказ за изпълнение на вече допуснато до изпълнение в Република България парично задължение, представляващо издръжка, присъдена от съд в държава-членка на ЕС; такава възможност е уредена в чл.46 вр. с чл.45 от Регламент (ЕО) №.1215/12, но в случая този акт е неприложим. Във връзка с изясняването на спора от фактическа страна, съдът е разгледал хронологично постъпилите искания и постановените актове в производството. Посочил е, че то е образувано по молба по реда на чл.627б ал.1 ГПК вр. с Регламент (ЕО) №.4/09 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила решение на италиански съд – с което е присъдена издръжка на непълнолетно дете. Срещу разпореждането, с което молбата е уважена, е постъпила жалба вх.№.4462/ 6.06.17 от бащата – наречена „молба за отказ от изпълнение“ – с която се иска разпореждането да бъде отменено като неправилно и назаконосъобразно, като се сочи, че решението на чуждестранния съд е несъвместимо с решение, постановено между същите страни в държавата членка, в която се иска признаването – в Република България. При тези обстоятелства, вместо да приеме, че е сезиран с въззивна жалба срещу разпореждането и че молба за отказ е недопустима в производството, образувано не по Регламент (ЕО) №.1215/12, а по Регламент (ЕО) №.4/09, с предходно определение №.519/12.02.18 по ч.г.д.№.4825/17 САС е върнал делото на ОС Враца – за да се произнесе по съществото на молба за отказ от изпълнение по чл.46 от Регламент (ЕО) №.1215/12. Именно съобразно тези указания е бил постановен и атакуваният пред въззивния съд акт.
При така изяснените фактически обстоятелства са изложени мотиви, че приложимият към настоящото производство ред е този на Регламент (ЕО) №.4/09 раздел І–доколкото съдебното решение с реф.№.1852/13 на съда на [населено място], Република Италия, с което е присъдена издръжка на непълнолетно дете, е издадено на 24.11.14-след влизане в сила на Регламент (ЕО) №.4/09 /18.06.11-чл.76 пар. 3 от Регламент (ЕО) №.4/09/ – но с тези норми не е уредена правна възможност за постановяване на отказ за изпълнение на вече допуснато до изпълнение в РБългария парично задължение, представляващо издръжка, присъдено в държава-членка на ЕС. Такава възможност е предвидена с Регламент (ЕО) №.1215/12 /чл.46 вр. с чл.45/ – но този нормативен акт на общностното право не е приложим за настоящия правен спор /в чл.1 т.2 „д“ на Регламент (ЕО) №.1215/12 от приложното му поле изрично са изключени спорове относно задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения или отношения по сватовство – какъвто е процесния случай/. Предвид горното, поради произнасяне на първоинстанционния съд по недопустима молба, макар и поради неправилни указания на САС в този смисъл, е прието, че постановеният от него акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. От друга страна, доколкото молбата за отказ от изпълнение по естеството си представлява въззивна жалба срещу разпореждане №.879/17.06.15 по ч.г.д.№.414/15 на ОС Враца – по която липсва произнасяне, е разпоредено след влизане в сила на решението за обезсилване делото да се изпрати на ОС Враца за администрирането й – и впоследствие на САС за произнасяне по нея.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на основанието на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Недопустимо или неправилно е решението на въззивния съд, с което е обезсилен акт на първоинстанционния съд, постановен в изпълнение и след дадени указания от въззивния съд при първоначално гледане на делото, и задължителни ли са указанията на въззивната инстанция за долната?“ /ТР 1/13 ОСГТК на ВКС/; 2.“Допустимо ли е изпълнение в Република България на съдебно решение, касаещо издръжка на малолетни деца, постановено в друга държава-членка, след като в Република България има постановено по-рано решение относно родителската отговорност и издръжката на децата и кой е приложимият закон /Регламент №.4/09 или Регламент №.1215/12/ при допускане или неизпълнение на същото?“. Твърди и, че въззивното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционното разпореждане е постановено в изпълнение на задължителни указания в предходен акт на САС.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал изведения въпрос и не е излагал мотиви в тази връзка. Поради това същият не е от значение за решаващата му воля и е неотносим. С оглед на изложеното той не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване.
Аналогичното важи и за втория въпрос. Същият в първата си част не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция /която се е занимавала само с процесуални аспекти и не е излагала мотиви във връзка с евентуално наличие на предходно решение за родителска отговорност и издръжка, постановено в Република България/ – а от друга страна, предвид втората му част, САС не е обвързвал приложимото право с подобно условие. Само за пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по реда на чл.627б ал.1 ГПК във връзка с Регламент (ЕО) №.4/09 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка – който е и приложимия акт по изложените от въззивния съд подробни съображения. От друга страна, в чл.21 от Регламент (ЕО) №.4/09 е предвидена изрична възможност за ответната страна да релевира възражения във връзка с наличие на основания за отказване на изпълнение /изцяло или частично/ на решението на съда по произход – в изрично посочените в разпоредбата случаи. При тези обстоятелства и с оглед съдържащите се такива в подадената от ответната страна „молба за отказ от изпълнение“ вх.№.4462/6.06.17 – инкорпорираща жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, същите следва да бъдат разгледани от апелативната инстанция в производството по произнасянето по съществото на тази жалба срещу разпореждане №.879/17.06.15 по ч.г.д.№.414/15 на ОС Враца, с което е уважена молбата по чл.627б ал.1 ГПК вр. с чл.20 от Регламент (ЕО) №.4/09 за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението на италианския съд.
Доколкото се навежда основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК и се излагат твърдения, че въззивният акт е недопустим, същите са неоснователни. В теорията и задължителната практика на ВКС /напр. реш.№.41/02.02.12г. по г.д.№1540/10, ІV ГО/ безпротиворечиво се приема, че решението е недопустимо, ако е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран; липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо, а когато се касае до относителна процесуална предпоставка, то е такова само ако заинтересуваната страна се позовала на липсата й, но въпреки това актът е бил постановен. В случая релевираните оплакванията не касаят сочените по-горе хипотези, респективно не са от естество да обосноват недопустимост на постановеното въззивно решение. Касае се за допустим съдебен акт и основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК не е налице.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Делото трябва да се изпрати на ОС Враца – за администриране на инкорпорираната в молба за отказ от изпълнение вх.№.4462/6.06.17 жалба срещу разпореждане №.879/17.06.15 по ч.г.д. №.414/15, а впоследствие – на САС – за произнасяне по същата, като при разглеждането на делото следва да се обсъдят и съобразят и наведените в молба вх.№.4462/6.06.17 възражения във връзка с чл.21 Регламент (ЕО) №.4/09 за отказване на изпълнение.
По искания за разноски настоящият състав не трябва да се произнася – направените такива следва да се присъдят при разглеждане на спора по въззивната жалба по същество и съобразно изхода му.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1815/12.07.18 по г.д.№.2289/18 на Софийски апелативен съд, 8с.
ДЕЛОТО да се изпрати на ОС Враца за администриране на инкорпорираната в молба вх.№.4462/6.06.17 жалба срещу разпореждане №.879/17.06.15 по ч.г.д.№.414/15 на ОС Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: