1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 24.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 979 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 64 и сл. ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община], [населено място], придопдисана от процесуален представител адв. М. М. срещу определение № 231 от 27.12.2013г. по в. ч. т. дело № 376/2013г. на Апелативен съд Велико Т., гражданска колегия. С въззивния съдебен акт е потвърдено определение № 414 от 14.11.2013г. по т. дело № 41/2012г. на Ловешки окръжен съд, VІІ граждански състав, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на решение № 38 от 26.04.2013г. по т. дело № 41/2012г. на Ловешки окръжен съд по молбата с вх. № 3749/10.06.2013г., подадена от [община].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводоствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд в противоречие с трайната съдебна практика и практиката на ВКС не е приел за основателни изложените от частния жалбоподател факти и обстоятелства, които [община] не е могла да предвиди и да преодолее и които са довели до пропускане на срока за обжалване на решението.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Т. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа становище, че определението е обосновано с установените фактически обстоятелства и правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК поради непосочване на адреса на процесуалния представител на ответника по иска в пълномощното, нито като съдебен адрес за призоваване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение, Великотърновски апелативен съд е приел, че не са налице предвидените в закона предпоставки. Съдебният състав е изложил съображения, че твърдените в молбата и частната жалба против определението обстоятелства /че съобщението за решението било връчено в извънработно време на Мима З. Василева, която не била определена да получава съдебните книжа и да извършва деловодни вписвания, както и в нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК/ не са непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, т. е. такива, които имат изключителен и изненадващ характер и да са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално поведение. Твърденията за нередовно връчване на съобщението поради неспазване на постановени от закона изисквания за начина на връчването му не са предмет на производството по възстановяване на срока, а са обсъждани в производството по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящия случай частният жалбоподател не е посочил кои според него са материалноправните или процесуалноправните въпроси, които са от значение за спора и които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на частния жалбоподател – касатор и от сочените допуснати от съда нарушения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Независимо от това настоящият съдебен състав счита, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като направените оплаквания, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е приел за основателни изложените от частния жалбоподател факти и обстоятелства, които [община] не е могла да предвиди и да преодолее и които са довели до пропускане на срока за обжалване на решението, се отнасят до правилността на въззивното определение, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката на съда дали твърдените в молбата по чл. 64 ГПК факти и обстоятелства представляват непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, зависи от това дали същите имат изненадващ, изключителен характер и от събраните доказателства. Правилността на възприетата от съда фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи в рамките на правораздавателната дейност на съда е предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231 от 27.12.2013г. по в. ч. т. дело № 376/2013г. на Апелативен съд Велико Т., гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.