2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 26.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 293/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане” EАД – [населено място], срещу частта от решение № 2300/17.09.2018 г. по гр. д. № 6011/2017 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 5029 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 11427/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане” EАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Й. П. Г. сумата 17 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г. Г., настъпила в резултат на ПТП на 20.04.2015 г., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 17 000 лв. до претендираните 170 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът поддържа оплакване за нищожност на обжалваното решение поради липса на съществен реквизит от съдържанието му – посочване на банкова сметка на ищеца, по която да се преведе присъдената като обезщетение сума, или друг начин за извършване на плащането. Излага и доводи за неправилност на решението поради необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че въпреки влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която участвалият в произшествието водач е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост поради нарушение на ЗДвП, застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите дължи обезщетение за причинени при произшествието вреди. В жалбата са наведени и оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при произнасяне по искането във въззивната жалба на касатора за допускане на допълнителна автотехническа експертиза, при обсъждането и преценката на доказателствата и при мотивиране на въззивното решение.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата по касация Й. П. Г. от [населено място], която изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението по гр. д. № 6011/2017 г. в обжалваната от „ДЗИ – Общо застраховане” EАД осъдителна част за сумата 17 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лицето Й. К. И., който като водач на лек автомобил „Пежо Партнер” с рег. [рег.номер на МПС] е реализирал пътно – транспортно произшествие на 20.04.2015 г. и е причинил смъртта на съпруга на ищцата Г. И. Г., ответното застрахователно дружество дължи на ищцата обезщетение за претърпените по повод смъртта на съпруга й неимуществени вреди, съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.). След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е направил изводи, че определено съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 170 000 лв., но поради установен принос на пострадалия 90 %, обезщетението следва да бъде редуцирано на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до сумата 17 000 лв.
Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответника – застраховател за неоснователност на предявения иск поради липсата на вина и противоправност в поведението на водача Й. И.. В подкрепа на възражението ответникът се е позовал на представената в първоинстанционното производство влязла в сила присъда по НОХД № 4072/2015 г. на Софийски районен съд, с която Й. И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК чрез причиняване по непредпазливост на смъртта на Г. Г., настъпила на 21.04.2015 г., вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 ЗДвП, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо Партнер” с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивният съд е изложил съображения, че „вината в гражданското право е различна по характер, обем и субективно отношение от вината в наказателното право” и въпреки влязлата в сила оправдателна присъда, водачът носи отговорност за настъпване на произшествието поради доказаното в хода на гражданското дело противоправно и виновно поведение по време на реализиране на произшествието.
При мотивиране на изводите си за вина и противоправност в поведението на водача въззивният съд се е позовал на констатациите в заключението на автотехническата експертиза от първоинстанционното производство относно механизма на реализиране на произшествието. Въз основа на заключението съдът е приел за установено, че произшествието е настъпило около 16.50 ч. на 20.04.2015 г. в дясната пътна лента на [улица]в [населено място], като водачът Й. И. е управлявал лекия автомобил със скорост около 60 км/ч и не е намалил скоростта при приближаване към кръстовището с [улица]докато светофарната уредба е разрешавала завиване надясно; На [улица]е имало две самостоятелни ленти за движение, разделени с междинна затревена площ, метална ограда тръбен тип с височина 1.30 м. и мантинела; Произшествието е настъпило в момент, когато пешеходецът Г. Г. е преминал през пролука между края на мантинелата и металната преграда тип парапет и предприел пресичане на платното за движение между намиращите се в другите ленти неподвижни автомобили, изчакващи от ляво на дясно в посоката на движение на лекия автомобил „Пежо”; Водачът Й. И. забелязал късно пресичащия пешеходец и не успял да избегне съприкосновението с него чрез аварийно спиране, а го ударил с дясната зона на предната броня и отхвърлил тялото му, вследствие на което му причинил несъвместими с живота телесни увреждания. С оглед на така установения механизъм на произшествието съдът е направил извод, че причина за настъпването му са извършените от водача нарушения на правилата за движение по чл.47 ЗДвП (задължаващ водача на превозно средство при приближаване към кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и пропусне участниците в движението, които имат предимство), чл.5, ал.2, т.2 ЗДвП (съгласно който водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходецът), чл.116 ЗДвП (предвиждащ задължение за водача на превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците), и чл.20, ал.2 ЗДвП (според който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението). Съдът е направил извод, че водачът се е движил с превишена скорост и не е съобразил поведението и скоростта си с факта на приближаване към кръстовище, от което – в съчетание с неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, е последвало произшествието.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси :
„1. Въззивният съд при постановяване на решението трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подрони мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира, като също трябва да обсъди и оцени всички въведени възражения и аргументи;
2. Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие;
3. Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство, в което делинквентът не участва като страна и не може да осъществи процесуална защита, по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приема осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие;
4. Какъв е порокът на решението, когато същото не съдържа банкова сметка или друг посочен от ищеца начин на плащане съгласно разпоредбите на чл.236, ал.1, т.7 ГПК; Решението нищожно ли е; Решението може ли да бъде допълнено по реда на чл.250 ГПК; Съдът, който постановява решението, следва ли да следи служебно за изпълнение на разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК и чл.236, ал.1, т.7 ГПК.”
Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения за отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС. За останалите три въпроса се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по съображения, че те се разрешават противоречиво от съдилищата и по тях няма формирана практика на ВКС.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от специфичните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол; Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни изисквания. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между предвидените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, в зависимост от които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК, и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение и са предмет на проверка в производството по чл.290, ал.2 ГПК в случай, че се допусне касационно обжалване.
Съобразявайки указанията в тълкувателното решение, настоящият състав на ВКС намира, че въпросите по т.1 и т.4 от изложението не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не следва да се допуска. Първият въпрос е поставен във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил всестранно и задълбочено възраженията и доводите му във връзка с влязлата в сила оправдателна присъда на участвалия в произшествието водач и значението й за спора по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК. От мотивите към обжалваното решение е видно, че въззивният съд е взел предвид присъдата и я е обсъдил като част от доказателствения материал по делото, което е достатъчно да се отрече обуславящия характер по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на зададения от касатора въпрос. Обсъждането на присъдата изключва и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а дали мотивите към решението удовлетворяват изискването на чл.236, ал.2 ГПК, е въпрос на правилност на въззивното решение. От значение за правилността на решението е и въпросът по т.4, тъй като отсъствието в диспозитива на въззивното решение на реквизита по чл.236, ал.1, т.7 (нова – ДВ бр.86/2017 г.) не опорочава съдебното решение до степен на нищожност.
В мотивите към обжалваното решение не е обсъждано допустимо ли е при разглеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) гражданският съд да приема осъществяване на изпълнителното деяние, с което са причинени вреди на трето лице, с друг вид нарушение, различно от установеното в наказателното производство срещу делинквента, след като последният не участва в исковото производство. Поради липса на произнасяне по него формулираният в т.3 въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и по тази причина не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, решението не следва да се допуска до касационно обжалване по въпрос № 3, за който бланкетно се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по втория посочен от касатора въпрос, който касае приложението на разпоредбата на чл.300 ГПК в производството за разглеждане на иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), а именно – дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно – транспортно произшествие). Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е обусловило частичното уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на въпроса не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него е формирана практика на ВКС, обективирана в служебно известното на съдебния състав решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о. В посоченото решение, след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е възприето следното разрешение : „Гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда въведени други фактически действия, изпълняващи друг специален състав, различен от този, разгледан от наказателния съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт, позовавайки се на общия състав на престъплението, чието осъществяване е отречено с оправдателната присъда, с оглед конкретния специален фактически състав, който е предмет на повдигнатото обвинение и който определя обективните предели на присъдата”. Мотивите към обжалваното въззивно решение сочат на противоречие с практиката в цитираното решение, което предпоставя допускане на решението до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В отговора на касационната жалба ответницата по касация е изложила съображения, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за задължителната сила на оправдателната присъда в производството за разглеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е съобразено с практиката в решение № 25/2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Настоящият състав на ВКС намира, че практиката в посоченото решение кореспондира с практиката в решението по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о., тъй като разрешението на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос за обвързващата сила на влязлата в сила оправдателна присъда срещу водача на превозно средство, причинил ПТП и вреди от него, е в смисъл, че обвързващата сила на присъдата – осъдителна или оправдателна, винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2300/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 6011/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5029 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 11427/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Й. П. Г. сумата 17 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г. Г., настъпила на 21.04.2015 г. в резултат на ПТП на 20.04.2015 г., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касатора „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 340 лв. (триста и четиридесет лв.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :