3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
С., 27,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 323 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 129, ал. 3 и чл. 105 и чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 524 от 18.І.2012 г. на гражданина на Р. федерация Н. Н. К., подадена против определение № 2375 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 19.ХІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 4057/2011 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение на СГС, ГК, с-в І-13, от 27.VІ.2011 г. по гр. дело № 11115/2010 г.: за частичното прекратяване на първоинстанционното пр-во – по отношение на втория ответник Б. Н. Т. от С., „предвид липса на процесуална легитимация”, както и за изпращане на делото по отвод за местна подсъдност /чл. 105 ГПК/ на Варненския окръжен съд за разглеждане на облигационния спор срещу ответното по иска [фирма]-гр. В. за присъждане на сума в размер на 100 000 евро.
Оплакванията на частния касатор Н. Н. К. са както за недопустимост на атакуваното въззивно определение: предвид това, че с него било влошено положението му пред въззивната инстанция, а също и за постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това частният касатор претендира отменяването на този съдебен акт.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, Н. Н. К. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1/ „За възможността втората инстанция служебно, по свой почин, да прекрати делото, позовавайки се на нови основания, различни от тези, изложени в мотивите към първоинстанционния съдебен акт, нарушавайки по този начин забраната за влошаване положението на въззивника, установена в чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК”; 2/ „За достатъчността на обстоятелствата, на които се основава искът, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, така че да се счита спазено това конкретно изискване за редовност на исковата молба”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по оплакванията за недопустимост, респ. – неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на гражданина на Р. федерация Н. Н. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Не се констатира вероятност атакуваното въззивно определение да е процесуално недопустим съдебен акт.
По повод уточнителна молба на К., подадена по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, първата инстанция е могла да констатира, че така твърдените отношения между двамата ответници /търговско д-во и физическо лице/ били „ирелевантни за спора по делото” и щом като посоченият като ответник Б. Н. Т. е чуждо за този спор лице, липсвала процесуална легитимация, за да е страна по делото. Съответно въззивната инстанция е могла установи, че в този смисъл исковата молба на К. е останала непоправена и след дадените му от СГС указания, т.е. продължена е била единствено констатацията на първостепенния съд за липсваща процесуална легитимация на страната на ответника Т., като основание за връщането на тази искова молба в посочената част и съответно: за частично прекратяване на образуваното по нея исково производство. Или процесуалното положение на частния жалбоподател в първата инстанция е останало непроменено и пред САС по отношение обстоятелството, че надлежен ответник по исковата молба с вх. № 67284/4.Х.2010 г. по описа на СГС е само варненското [фирма] и че на основание направен от последното отвод за липса на местна подсъдност делото е било изпратено по подсъдност на Варненския ОС.
С оглед гореизложеното, тъй като не бе констатирано въззивната инстанция да се е произнасяла по първия от двата релевирани от частния касатор процесуалноправни въпроса, той не е годен да обоснове приложно поле на частното касационна обжалване.
Не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото релевираният в изложението на К. към частната му жалба процесуалноправен въпрос „за достатъчността” на формулираните обстоятелства, върху които се основава искът, тъй като е налице трайна практика на ВКС /21262-69-І, Сб. 90; 75-88-ОСГК, Б Х 14; 682-86-І, Б І 18/ за връзката между реквизита на всяка една искова молба по б. „г” на чл. 98, ал. 1 ГПК /отм./ и нейния петитум: реквизит по б. „д” на същия законов текст, като и двата са идентични с действащата процесуална уредба по чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 ГПК. Тази съдебна практика е в смисъл, че понятието „обстоятелства, на които се основава искът” обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право, „а не самото спорно право”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 176 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в от 1.ІІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 133/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 323 по описа за 2012 г.