Определение №405 от 28.5.2014 по ч.пр. дело №739/739 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
[населено място] ,28,05,2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 739 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 вр . с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 229/22.01.2014 год. по в.гр.д.№ 171/2014 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на същата страна против решение № 1753 / 26.04.2013 год., поправено с решение № 3596 / 03.10.2013 год., изменено в частта за разноските с определение от 21.12.2013 год., постановено по гр.дв.№ 13 208 / 2012 год. на Пловдивски районен съд , в частта му , с която са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] установителни искове за дължимост на обезщетения за забавено плащане на главниците – предмет на обективно съединени с акцесорните претенции искове, първоинстанционното решение по които, като необжалвано е влязло в сила . Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение,позовавайки се на съдебна практика / определения на ВКС / относно характеристиката на „ насрещната въззивна жалба „ по смисъла на чл.263 ал.2 ГПК , отречена на подадената от [фирма] такава , в срока за отговор на подадената от противната страна – [фирма] въззивна жалба ,с предмет неуваженото от първоинстанционния съд нейно възражение за прихващане.Счита,че след като законодателят не е въздигнал изискване насрещната въззивна жалба задължително да бъде с предмет решението по иска – предмет и на подадената въззивна жалба от противната страна, то подобно ограничаване предмета на същата от въззивния съд – практически до обжалване на частично уважени, респ. частично отхвърлени искове – се явява в пряко противоречие със закона.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
Жалбата е основателна.
Настоящият състав споделя съображенията в цитираните от жалбоподателя определения,макар несъставляващи задължителна съдебна практика,като постановени по реда на чл.288 ГПК – опр. № 804 / 25.06.2013 год. по гр.д.№ 2518 / 2013 год. на ІІІ г.о. на ВКС , съответно по чл.274 ал.2 ГПК – опр. № 263 / 13.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 251/ 2011 год. на ГК на ІІІ г.о. на ВКС. И. на насрещната въззивна жалба не е ограничен от законодателя в прилагането му спрямо оная част от предмета на спора , разгледан от първоинстанционния съд , въведена и като предмет на въззивното производство ,чрез въззивна жалба на противната страна . Макар практически да изглежда като прекалено разширяване процесуалната възможност за атакуване на решението, заобикаляща преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК , когато същият е пропуснат ,вкл. поради небрежност от страната , институтът на насрещната жалба има логическото си оправдание в преследваната от законодателя по-важна цел , а именно – да ограничи обжалването в рамките на действително поддържания от всяка от страните правен интерес за това.За сравнително удовлетворената от решението,макар непълно,необжалвала поради това страна , институтът на насрещната жалба предоставя гаранцията, че при атакуване на решението от противната страна и в тази му част , не би изгубила възможността да го обжалва, макар в обусловеност от разглеждането на въззивната жалба на противната страна, но в неограничен , спрямо предмета на произнасянето на първоинстанционния съд в нейна полза обем , с което именно се провежда и възпиращата обжалването на всяка цена от противната страна функция на института.При невъведено от законодателя изискване за идентичност в предмета на иска или възражението,ползващо се със сила на пресъдено нещо, на първоначалната и насрещната жалби и липса на законово основание за извеждането му от друго процесуално правило, постановеното от въззивния съд определение се явява неправилно и следва да бъде отменено .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 229 / 22.01.2014 год. по в.гр.д.№ 171 / 2014 год. на Пловдивски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд, за произнасяне по въззивната жалба на [фирма] вх.№ 30970 / 26.06.2013 година .
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top