О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 05.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.06.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 436/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№636/09.01.2012г.,подадена от Г. М. М. от [населено място],област В.,чрез пълномощника му адвокат П. П. У.,против решение №1431/25.11.2011г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по гр.д.№1130/2011г. по описа на същия съд,в частта му с която се потвърждава решение №1166/23.03.2011г. по гр.д.№4130/2009 по описа на Варненски районен съд,в частта му с която са отхвърлени предявените от Г. М. М.,Ж. М. М.,П. М. П. и М. М. И./без обжалване по отношение на В. Я. П./ против К. М. М. субективно съединени искове с правно основание член 42,б.”б” ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание извършено с нот.акт №4960,дело №9/2002г. на Нотариус №149 с район на действие на Варненския районен съд,с което завещателят Д. М. М. е завещал на К. М. М. описаните в завещанието имоти,поради неотразяване на автентичната воля на завещателя и неподписването му от него,както и в частта му,с която са отхвърлени предявените от Г. М. М.,Ж. М. М.,П. М. П.,М. М. И./без обжалване по отношение на В. Я. П./ против К. М. М. и Стойка М. П.,за делба на описаните в решението недвижими имоти.
Постъпила е и частна жалба вх.№10713/29.03.2012г.,подадена от Г. М. М.,чрез пълномощника му адвокат П. П. У. против определение №413/17.02.2012г. по в.гр.д.№1130/2011г. по описа на Варненски окръжен съд,постановено в производство по член 248 ГПК,с което се оставя без уважение молбата вх.№635/09.01.2012г. по рег.ВнОС,подадена от Г. М. М.,чрез процесуалния му представител адвокат П. У.-въззивник по в.гр.д.№1130/2011г. на ВнОС,с която се иска изменение на решение №1431/25.11.2011г. постановено по в.гр.д.№1130/2011г. на В.,в частта му за разноските,с която въззивникът е осъден да заплати на К. М. М. съдебни разноски в размер на 1000лева за въззивната инстанция,съставляващи адвокатско възнаграждение.
По касационната жалба на Г. М. М.:
В изложението си вх.№637/09.01.2012г.,касаторът,заявява,че със въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/чл.280,ал.1,т.3 от ГПК/,който се изразява в следното/цитирам/:
„ Дали съдът е длъжен да следи служебно за валидността на договорите и завещателните разпореждания на основание предвидените в закона императивни разпоредби при несвоевременни възражения за тяхната нищожност,и в частност дали е съдът е ограничен само до посочените съображения на страните или извършваният от него контрол се отнася до всички пороци,които е в състояние да забележи и отчете въз основа на събраните доказателства доводите на страните?”
Ответницата по касационната жалба К. М. М.,чрез пълномощника си адвокат С. Д.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като поставения от касатора процесуалноправен въпрос няма качество на обусловил изхода на правния спор,като моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че според изложеното в исковата молба страните са наследници по закона на Д. М. М.,б.ж. [населено място]-поч.30.03.2003г.,като първите двама ищци Г. М. и Ж. М. са негови братя,третия и четвъртия ищец –П. П. и М. И.-негови племенници,деца на починала преди него сестра Т. М.,а петата ищца-В. Я. П. е дъщеря на преживялата съпруга на наследодателя,от неин предходен брак,и в качеството си на такива са поискали делба с ответницата К. М. М.-сестра на общия наследодател на останалото от него наследство-недвижими имоти,вкючително описаните земеделски земи,описани в исковата молба.С иска за делба,ищците са предявели и обективно и субективно съединени искове с правно основание член 42б.”б” ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание №3,т.1,рег.№4960,дело №9/2002г. на нотариус №149 с район на действие Варненски районен съд,с което завещателят Д. М. М. е завещал на ответницата К. М. М. описаните в същото имоти,поради това че завещанието не е продиктувано от завещателя на нотариуса и не е подписано от последния,поради което не отразява неговата воля,както и иск с правно основание член 17,ал.1 ЗЗД,вр. с член 26,ал.2,предл.пето ЗЗД против К. М. за прогласяване нищожността на договор,сключен с нот.акт №185/17.10.2002г.,н.д.№143/2002г.,с който Д. М. М. е продал на К. М. М. описаните шест боря ниви,находящи се в землището на [населено място],като привиден и прикриващ дарение,тъй като ищците твърдят,че посочената в договора продажна цена не е броена на продавача,между страните не е сключвана възмездна сделка,поради което в случая следва да се приложат правилата на дарението.За да отхвърли иска по член 42 б.”б” ЗН,въззивният съд,след анализ на представеното нотариално завещание е стигнал до извода,че последното като строго формален акт,съдържа и удовлетворява всички изисквания на закона за неговата форма,както и изискванията за неговата валидност,не е нищожно и със смъртта на завещателя е произвело вещноправно действие.По отношение положения подпис,съдът е приел,че същия е на завещателя,с оглед посоченото в заключенията на съдебно-почерковите експертизи.По иска за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба ,като привиден и прикриващ дарение,въззивният съд,с оглед твърденията на ищците в исковата молба,както и двете уточняващи молби от същите в тази връзка,е стигнал до извода,че предявеният иск е за прикриване на относителна симулация и като такъв ищците имат правен интерес от този иск, само ако претендират някакви права от прикритата сделка-например да отменят дарението,или претендират нищожността му на някое от предвидените за това основания посочени в закона,или да възстановят запазена част,каквито твърдения съдът е констатирал,че не се навеждат от ищците.Съдът е посочил,че ищците не са наследници със запазена част,както и самите те не твърдят да са такива,поради което е стигнал до извода,че ищците нямат правен интерес от предявения иск,като въззивният съд е обезсилил първинстанционното решение в частта му,с която този иск е отхвърлен.С оглед резултата от обуславящите искове,въззивният съд е стигнал до извода,че исковете за делба са неоснователни.
Поставеният от касатора като правен въпрос в изложението му,цитирано изцяло по-горе,видно от изложеното в решаващите мотиви на съда,се явява неотносим към правните изводи на съда,обусловили изхода на спора.Наред с това,касаторът не навежда никакви аргументи относно хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в изложението си,освен да цитира само този текст на процесуалния закон,а за наличие на същата е необходимо, съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Ето защо,касационният съд намира,че не е налице посоченото от касатора основание,предвидено в член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба на Г. М. М.:
Във връзка с искането на въззивника Г. М.,направено с молбата му за изменение на въззивното решение в частта му за разноските,с което Г. М. е осъден на основание член 78 ,ал.3 ГПК да заплати на К. М. сумата от 1000 лева,съдебни разноски за въззивната инстанция,съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат,съдът е приел,че с оглед съдържанието на договора за правна помощ/лист 41 от делото/,посочената сума е заплатена от К. М. на процесуалния й представител при сключването му.
В частната жалба се навеждат доводи,че така присъдените разноски не са реално сторени,тъй като в договора липсва текст,че хонорарът е заплатен и не може да се направи изводи,че тези разноски са реално сторени.
Тези оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.
Видно от представения пред въззивния съд договор за правна помощ,сключен между К. М. М. и адвокат С. Д. ,в същия е посочен вида на правната помощ,а именно процесуално представителство по в.гр.д.№1130/2011г. по описа на Варненски окръжен съд,и т. ІІІ на същия е отразено договореното възнаграждение относно неговия размер 1000 лева,както и начина на плащане еднократно на дата 17.10.2011г.,когато е сключен и самия договор,който изразява волята на страните за договореното в същия ,включително и плащането на тази сума.Заедно с този договор е представен и списък на разноските-лист 42 от делото,направени от К. М.,чрез пълномощника й адвокат С. Д.,с която се иска от съда да й бъдат присъдени разноски по делото направени за тази инстанция,а именно адвокатски хонорар за същата в размер на 1000 лева.С оглед на така изразеното в съдържанието на договора,правилно въззивният съд е приел,че тези разноски са реално сторени,тъй като същите са заплатени еднократно на посочената дата,при сключване на договора,без да са налице други доворки за това,както за изплащане по време,така и по отношение на размера на адвокатското възнаграждение.
На основание член 78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба,следва да бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство разноски,в размер на 1000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно представения договор за правна защита и съдействие №00055195 от 06.02.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1431/25.11.2011г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение ,втори състав,постановено по в.гр.д.№1130/2011г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 10713/29.03.2012г. на Г. М. М. против определение №413/17.02.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1130/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. М. М. от [населено място],област В. да заплати на К. М. М. от [населено място],област В. сумата от 1000 лева/хиляда лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: