1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 08.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3287 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] /конституирано в хода на процеса като страна на основание чл.226,ал.2 във вр. с чл.222 ГПК след замяна на първоначалния ответник „И. България З.”/ против Решение № 1012 от 23.05.2014г. по в.гр.д.№ 2483/2013г. на САС, ГК, 2 състав в частта с която е потвърдено решението по гр.д. № 3992/2011г. на СГС за уважаването на: иска, предявен от М. Ж. Н. /съпруга на починалия при пътното произшествие от 07.02.2010г. Х. Т. Н./ за разликата над 40 000лв. до присъдената сума 100 000лв., и на исковете, предявени от Т. Х. Т. и И. Х. Т. /синове на починалия/ за разликата над 35 000лв. до присъденото обезщетение от по 80 000лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон /чл.51,ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД/, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Искането е за отмяната му в обжалваната част и отхвърлянето на исковете за посочените разлики.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК въпросите, по които се иска допускане на касационното обжалване са: 1/За значимите за изхода на делото материалноправни предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия пътник при ПТП /изразяващ се според касатора в нарушение на разпоредбата на чл.137а,ал.1 ЗДвП-непоставяне на обезопасителен колан от наследодателя като пътуващ на предната дясна седалка до шофьора на пътническия автобус/. Твърдението е, че САС е игнорирал поясненията на вещото лице, че поставеният колан би способствал тялото да остане вътре в купето и да възпрепятства политането му напред и падането под седалката. Допълнителната предпоставка е обоснована с противоречие на обжалваното решение с ППВС 17/63 на Пленума на ВС, Решенията по т.д.№ 596/2012г., т.д.№ 1117/2009г. и т.д.№ 1643/2013г., двете на 2т.о. на ВКС. 2/Критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт и задължението на съда да обсъди всички факти, релевантни за определянето на обезщетението и да посочи значението на всеки за увеличаване, съответно намаляване размера на обезщетението. Позоваването е на противоречие с ППВС 4/68г. Процесуални въпроси /3 и 4/ за задължението на съда да обсъди и съобрази всички доводи и възражения на страните съобразно разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК; може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства без да обсъди другите установени по делото релевантни факти и да изложи съображения защо не ги възприема; дали може да се обсъди само част от доказателствата, като другите се игнорират без да се изложат мотиви за това. Противоречието със задължителната практика е обосновано с Решенията по гр.д.№ 1119/2009г. на 3 г.о., по гр.д.№ 241/2011г. на 1 г.о.и по т.д.№ 1874/2013г. на 1т.о.
В срока по чл.287 ГПК с писмен отговор ищците М. Н., Т. Т. и И. Т. оспорват наличието на предпоставките за допускате на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са приели за установено със задължителна сила на основание чл.300 ГПК / с оглед влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№ 382/2010г. на ОС Стара Загора/, че водачът на пътническия автобус рег. [рег.номер на МПС] , застрахован в ответното застрахователно дружество по риска ЗЗГОА, е виновен за допуснато нарушение на правилата за движение при управлението му на 07.02.2010г. и причиняване смъртта на пътника Х. Н., намирал се на седалката до вратата, вдясно от водача – в района на [населено място] навлязъл надясно по заснежения банкет и загубил контрол над управлението; задната част се завъртяла по посока, обратна на часовниковата стрелка, навлязла в насрещното платно и плъзгайки се по наклона, автобусът се обърнал в склона с дясната си страна и полегнал надясно. Безспорно е било, че причина за смъртта на пътника е тежка гръдна травма с множество двустранни фрактури на ребра. Вещото лице е посочило, че не може да ангажира мнение, че поставянето на предпазен колан би предотвратило смъртта, тъй като коланът има превантивно действие при определен механизъм на ПТП-най вече при челен удар на превозното средство като смъртта в процесния случай се дължи на силна компресия върху гръдния кош, причинена от тежка деформация на дясната част на автобусното купе и хлътване навътре на купето в зоната на предната дясна врата. В случая ударът е бил аснавна дясно-страничен и съществените увреждания се дължат на компресията-едновременен удар от отпред и отдясно. В съдебно заседание са дадени пояснения, че коланът, който опасва кръста не може да запази нищо, а само да осигури оставане на тялото в вътре в купето. Произнасяйки се по жалбата на ответника, въззивната инстанция е приела, че от експертното заключение /основно и допълнително/ се установява, че ударът е бил първо преден, а после-дясно-страничен и основната причина за травмите е хлътването на купето на автобуса до мястото на пострадалия навътре-отдясно, от което следва, че коланът би могъл да предотврати единствено евентуално травмите от челния удар, но не би способствал за спасяване от дясностраничния, засегнал пряко този пътник. С оглед на това е мотивиран изводът за липса на причинно следствена връзка между необезопасяването на пострадалия с колан и настъпилия летален изход. Обсъждайки наведеното в жалбите и на двете страни по приложението на чл.52 ЗЗД, САС, след преценка на събраните по делото доказателства за тежестта на понесените от ищците неимуществени вреди /активната възраст на загиналия, роден 1950г., който е бил морална и материална подкрепа на съпругата си, тежката загуба на близък човек в семейство, в което отношенията са били основани на обич и уважение, силната връзка между пълнолетните синове и бащата/ е счел, че определеното от СГС обезщетение в размер на 100 000лв. за съпругата и по 80 000лв. за децата, е съобразено с обществено икономическите условия в страната към момента на увреждането 10.02.2010г.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД във връзка с неизпълнение на задължението по чл.137а,ал.1 ЗДвП произтича от липсата на несъответствие на изводите в обжалваното решение със задължителната за САС практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, на която касаторът се позовава. Именно защото е счел, че не са събрани категорични доказателства, че вредите не била настъпили или биха били в по-малък обем ако пострадалият е ползвал предпазен колан, съставът на САС е мотивирал, че липсва основание за извод, че бездействието е улеснило настъпването на неблагоприятните последици, поради което и намаляването на обезщетението за вредите на увредените, на основание чл.51,ал.2 ЗЗД, е недопустимо.
Не следва касационното обжалване да се допусне и по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД. Многократно съставите на ТК на ВКС са се произнасяли по въпроса, че понятието „справедливост” като критерий за определяне размера на обезщетението има комплексен характер и е специфично за всяка хипотеза на увредени лица и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Съдебната практика не е застъпвала становището, което касаторът поддържа и на което основава искането си за допускане на касационното обжалване по този въпрос-че водещ критерий за приложението на принципа за справедливост е съществуването на общо домакинство на родители и деца и зависимост на пълнолетните деца от финансовата и морална подкрепа на родителя си. Определянето на различен размер на обезщетението за увредените /съпруга и деца/ ясно сочи на отчитане на спецификата на търпените от наследниците вреди.
Невъзможността касационното обжалване да бъде допуснато по поставените в изложението процесуални въпроси произтича от липсата на им на характеристика на правни тъй като са предопределени от становище за допуснати процесуални нарушения при кредитирането на доказателствата и възприемането на приетата за установена фактическа обстановка по спора. Несъгласието на касатора с изводите на съда по фактите не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Формално е и позоваването на допълнителната предпоставка.
С оглед изхода на производството дружеството следва да заплати на ищците поисканите и доказани разноски по представените договор за правна защита и съдействие от 08.09.2014г., в който е отразено плащането на сумите в брой / на М. Н.-2 796лв., на Т. Т. и И. Т.-общо 3 876лв./
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1012 от 23.05.2014г. по в.гр.д.№ 2483/2013г. на САС, ГК, 2 състав в обжалваната част.
Осъжда [фирма] да заплати на М. Ж. Н. сумата 2 796лв., на Т. Х. Т. и И. Х. Т.-общо сумата 3 876лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.