О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София,20.04.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1495 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Д. К. от гр. Р. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 28.09.2009г. по гр.д. №574/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е допусната съдебна делба между П. Д. П. и Д. Д. К. на л.а. марка “Ф”,син на цвят с ДК №0109 АА при квоти по ? ид.част за двамата съделители и вместо това искът за делба на лекия автомобил е отхвърлен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложимостта на чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ и чл.21,ал.1 СК,1985г./отм./,а именно може ли презумпцията по чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ да се приеме за оборена при липса на предявен насрещен иск по чл.21,ал.1 СК,1985г./отм./ или направено възражение,по въпроса за доказателствата,с които следва да бъде установено придобиване с извънсемейни средства,респ. придобиване по време на фактическа раздяла и необходимостта презумпцията да бъде оборена по категоричен начин и по въпроса за необходимостта да бъде оборена презумпцията на чл.69 ЗС при позоваване на давност по чл.80,ал.1 ЗС,по които въпроси се твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Д. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касасционното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане,като съделителят П. Д. П. поддържа,че установената в чл.19,ал.3 СК, 1985г./отм./ презумпция не следва да намери приложение по отношение на лекия автомобил марка “Ф”, тъй като същият е придобит по време на фактическата раздяла между него и съделителката Д. П. се и на изтекла придобивна давност.
За да достигне до извода,че не са налице предпоставките за допускане на лекия автомобил до делба,въззивният съд е приел,че този автомобил е закупен по време на фактическата раздяла на страните, установена от показанията на свидетелите,с оглед на което презумпцията на чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ се явява оборена. Прието е също така,че дори да не беше оборена презумпцията за съвместен принос в придобиването на лекия автомобил,следва да се приеме,че към момента на завеждане на делбеното дело той е изключителна собственост на П. Д. П. поради придобиване по давност-решението за развод е в сила от 24.07.2002г.,делбеното дело е заведено на 25.11.2008г. и през целия този период фактическата власт върху автомобила е упражнявана от П. Д. П. с намерение за своене.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречива практика на съдилищата по разрешените с обжалваното решение правни въпроси не може да бъде споделена.
Представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение от 09.01.2008г. на Окръжен съд-София по гр.д. №1020/2007г. касае спор за предаване владение върху движима вещ в хипотеза на придобиване на вещта в обикновена съсобственост,а не както в настоящия случай по време на брак,поради което изразеното в това решение становище,че произходът на вложените при придобиването на вещта средства няма правна значимост за придобиване на собствеността не сочи наличие на сходна хипотеза с разгледаната в обжалваното решение.
Решение №660/22.10.2004г. на ВКС,І ГО по гр.д. №341/2004г. също разглежда хипотеза на придобиване на движими вещи в обикновена съсобственост. По приложението на чл.80,ал.1 ЗС пък изразеното в това решение становище на ВКС съвпада с изразеното в решението на П. окръжен съд-прието е,че едно лице може да придобие по давност правото на собственост върху движима вещ,ако е осъществявало фактическа власт върху нея явно,необезпокоявано и непрекъснато в продължение на указания в закона срок и с оглед разпоредбата на чл.83 ЗС следва да се приеме,че не е налице противоречие по отношение на изискването за непрекъснатост на владението.
Решение от 31.01.2008г. по гр.д. №861/2007г. на РС- П. касае хипотеза на оборване на установената в чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ презумпция за съвместен принос при твърдение за влагане на лични средства при придобиването на вещта,докато в настоящия случай разгледаната хипотеза не е идентична-наведените доводи касаят придобиване на вещ по време на фактическа раздяла,който въпрос принципно е разрешен в обжалваното решение от П. окръжен съд в съответствие с указанията,дадени с ТР №35/1971г. на ОСГК на ВС.
Не е налице противоречиво разрешаване на въпроса за разпределението на доказателствената тежест при оборване на установената в чл.19,ал.3 СК,1985г./отм./ презумпция с разрешението, дадено в посочените от касатора решение №84/28.05.2004г. на РС Д. и решение от 09.03.2004г. на РС- Д. по гр.д. №277/2002г. – в обжалваното решение е изразено аналогично становище,че презумпцията следва да бъде оборена от съделителя,който твърди,че вещта е негова лична собственост чрез допустимите от процесуалния закон доказателствени средства,вкл. и свидетелски показания.
Не се установява правните въпроси,имащи значение за разрешаването на спора да са разрешавани противоречиво от съдилищата, поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване според наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи. Изложението не съдържа доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по останалите,въведени с касационната жалба оплаквания.
На основание чл.78,ал.3 ГПК по реда на чл.81 ГПК на П. Д. П. следва да бъде присъдена сумата 200лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.09.2009г. по гр.д. №574/2009г. по описа на П. окръжен съд по подадената от Д. Д. К. касационна жалба вх. №3627/03.11.2009г.
ОСЪЖДА Д. Д. К. да заплати на П. Д. П. сумата 200лв./двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: