О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София 09.10.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 2601/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. З. от с. К., община А., подадена от пълномощника му адв. И, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 359 от 07.04.2008г. по в.гр.д. № 2631/2007г. с което е оставено в сила решение № 2* от 01.08.2007г. по гр.д. № 5030/2006г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на П. З. за признаване за установено по отношение на държавата, че е собственик на реална част от УПИ * в кв. 23 по плана на с. К., с площ от 1078 кв.м.
Ответниците по жалбата Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство и О. а. – Аврен не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу принципно подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
Въззивният съд е отхвърлил установителния иск за собственост по съображения, че претенцията е за реална част от дворищнорегулационен парцел, която част съгласно чл. 59 ЗТСУ /отм./ не може да се придобие по давност. С. Круша има действащ регулационен план от 1929г. поради което до отмяната на ЗТСУ с влизането в сила на ЗУТ на 01.03.2001г. ищецът не би могъл да придобие имота по давност. При действието на ЗУТ съгласно разпоредбата на чл. 200 ищецът също не би могъл да придобие имота по давност, тъй като малката част от парцела, която остава извън претендираната част, е с площ от 122 кв. м и не би могла да се обособи като самостоятелен парцел. Освен това процесният имот е бил преобразуван в частна държавна собственост и ищецът би могъл да го придобива по давност едва след изменението на чл. 86 от Закона за собствеността по ДВ бр. 33/1996г., който свежда ограничението за придобиване на държавни имоти по давност само до публичните държавни и общински имоти. Същевременно със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността /ДВ бр. 46/2006г./, изм. ДВ бр. 105/2006г./ е наложен мораториум върху придобиването по давност на държавни и общински имоти до 31.12.2007г., до която дата ищецът не би могъл да придобива имота по давност.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /неточно сочи чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК/ – въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно дали да бъде кредитиран един акт за държавна собственост. Освен това съдът е приел, че наложеният мораториум е пречка за придобиване на имота по давност без да съобрази, че давностният срок е бил изтекъл към м. април 2006г. – два месеца преди налагането му.
Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси не са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Процесуалноправният въпрос за доказателствената сила на акта за държавна собственост не е от съществено значение за решаването на спора, тъй като решаващите мотиви на съда са, че ищецът не е могъл да придобие по давност реална част от урегулиран имот. Едва на следващо място са изложени съображения, ищецът не е могъл да придобие имота по давност и поради това, че същият е бил частна държавна собственост.
Не съставлява съществен материалноправен въпрос, от значение за развитието на правото, и въпросът за периода, през който не е могла да тече придобивна давност по отношение на спорния имот. Въззивния съд е дал правилно тълкуване на правните норми. Забраната за придобиване по давност на имот, който е частна държавна или общинска собственост, е отпаднала считано от 1.06.1996г., но съгласно разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ бр. 46/2006. и ДВ бр. 105/2006г./, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече считано от 31.05.2006г. – преди изтичане на десетгодишния давностен срок. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че забраната е отпаднала през м. април 1996г. Изменението на чл. 86 ЗС по ДВ бр. 33 от 19.04.1996г. е в сила от 1.06.1996г.
По изложените съображения не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 359 от 07.04.2008г. по в.гр.д. № 2631/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: