О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София .23.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 374 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. Б. Б. от с. П., чрез адв. Л срещу решение на Софийския апелативен съд №277/22.12.2008г., постановено по в.гр.дело №1712/2008г. в частта, с която не е уважен искът за неимуществени вреди за разликата до 50 000 лв. Касаторката поддържа, че присъденото й обезщетение не е адекватно на претърпените усложнения с характер на тежка телесна повреда и с оглед на напредналата възраст положението й допълнително се усложнява. Според касатора същественият материалноправен въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при ексцес е решаван противоречиво от съдилищата, и по конкретно на решението постановено по гр.дело №1497/2007г. на САС и решение от 26.04.2007г. по гр.дело № 3199/2006г. на СГС.
Ответникът З. “Б”, гр. С. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първи състав след преценка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от страна, участвувала във въззивното производство, срещу въззивно решение, което подлежи на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
С решение от 30.05.2008г., постановено по гр.дело № 4112/2006г. З. “Б” е осъдено да заплати на касаторката Б. – ищца по пряк иск по чл.407 ТЗ/отм/ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, като за разликата до 50 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е оставено в сила от САС, който е приел, че единственото усложнение в здравословното й състояние/ексцес/ е появата на “постспленектонична тромбоцитоза”, заболяване свързано с повишаване на нивото на тромбоцитите в организма, като последица от отстраняване на далака на ищцата по повод на получена при ПТП на 23.08.2004г. травма и е в несъмнена връзка с увреждащото деяние. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с въведения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливо обезщетяване на търпяните от пострадалия от увреждането вреди, при съобразяване на конкретните обстоятелства.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на невлезли в сила съдебни решения на САС и СГС. В случая касаторът визира допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявения пряк иск по чл. 407, ал.1 ТЗ отм., с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при спазване на принципа въведен с чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването на основния спорен по делото въпрос за размера на обезщетението, е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. Щом това е така, определянето на дължимо обезщетение е различно за всяко конкретно дело, поради което не може да се приеме наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие със съдебната практика, доколкото присъдените обезщетения по всяко дело са определени при различна фактическа обстановка.
В заключение не е налице основанието на закона-чл.280, ал.1, т.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №277/22.12.2008г., постановено по в.гр.дело №1712/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ