О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№406
гр. София, 13.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1013 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4516 от 31.05.2016г. по гр.д. № 1814/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.04.2013г. по гр.д. № 7886/2011г. на Софийски районен съд за отхвърляне иска за делба, предявен от П. А. М. и Е. М. М. против Столична община, Ж. „П. улица, З. З. М., Ж. Х. Р., Л. М. С. и И. М. Ч. /починал след постановяване на въззивното решение и заместен от наследниците си Л. М. С. и Б. С. Н./ относно недвижим имот: четириетажна жилищна сграда с ателиета и гаражи, състояща се от две секции и разположена в дворно място в [населено място], на [улица], съставляващо имот пл. № 390/стар пл.№6/, имот пл. № 39 /стар пл. № 7/, имот пл.№ 392 /стар пл. №8/ и част от имот стар пл. № 9 /от УПИ І- за „О. и магазини”/, всички от кв. 50 по плана на С., местн. „И. В.”.
Касационната жалба е подадена от ищците П. А. М. и Е. М. М.. Поддържа се, че решението е неправилно – съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата; не са конституирани всички необходими другари; не са допуснати относими доказателства -писмени и гласни; неправилно е тълкувана нормата на чл. 298 ГПК. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са изведени няколко правни въпроса: 1/ за значението на влязло в сила решение, което не е между същите страни, за същото искане и на същото основание; 2/ за необходимостта да бъдат конституирани в производството по делба всички собственици на отделни обекти в сградата и евентуалната нищожност на делбата поради неучастието им; 3/ за отказа на съда да събере доказателства за нови обстоятелства, възникнали след връщането на делото на първата инстанция; 4/ за възможността нищожен административен акт да породи правни последици; 5/ за приложението на чл. 92 ЗС спрямо последиците от нищожен административен акт. За всички въпроси се поддържа, че са от значение за развитието на правото.
В писмения отговор на ответника Ж. „П. улица” се взема становище за недопускане на касационно обжалване.Претендират се разноски.
Останалите ответници не са представили писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Предмет на делбата е цялата четириетажна жилищна сграда, построена от Ж. „П. улица”. Ищците са наследници на М. Г. М., за когото се твърди, че е бил собственик на дворното място, върху което е построена сградата и правото на собственост върху постройката се основава на приращение.
Производството се развива по реда на чл. 308 ГПК, след като с решение № 20 от 17.02.2011г. по гр. д. № 789/2010г. на Върховния касационен съд, IIг.о. в производство по отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК е отменено решение от 19.02.2009 г. по гр.д. № 8684/1997 г. на Софийски районен съд, с което е била допусната делба на процесната сграда, поради противоречието му с решение № 173/23.06.2009г. по гр.д. № 709/2008г. на Върховния касационен съд, I г.о., което е обявено за правилно.
За постанови обжалвания акт съдът е взел предвид, че с влязло в сила решение, а именно решение № 173 от 23.06.2009г. по гр.д. №709/2008г. на Върховния касационен съд, І г.о. /посочено по-горе/, е отхвърлен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС предявен от М. М. против Ж. „П. улица” по отношение на поземления имот – имот пл. № 392 /бивш пл. № 8/ в кв. 50, по плана на [населено място],[жк]. С решението е отречено правото на собственост на М.. Според мотивите на съда заповедта за отчуждаване на имота е нищожна, но възстановяване на собствеността е невъзможно на основание чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, тъй като след фактическото завземане на имота са настъпили промени, вследствие на които имотът не съществува реално до размерите, в които е одържавен. През 1988г. върху терена е предоставено право на строеж на Ж., към месец март 1990г. строежът е започнал и към август 1996г. сградата е завършена. В случая предпоставките за възстановяване на собствеността се преценяват към момента на влизане в сила на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, а именно към 22.11.1997г. Към този момент върху имота е извършено законно строителство, не е налице свободна площ, от която да се обособи самостоятелен парцел, така че собствеността не може да бъде възстановена.
Тези съображения са намерени за правилни в производството по отмяна, развило се пред Върховния касационен съд. Поради това Софийски градски съд е приел, че следва да зачете силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск. В настоящето дело като насрещни страни участват наследниците на М. М. и Ж. „П. улица”, които са страни по иска по чл. 108 ЗС, а правото на собственост на ищците върху сградата се извлича от собствеността върху терена. Възприемайки мотивите на посоченото като правилно решение – това по спора по чл. 108 ЗС, съдът е счел, че право на собственост по приращение за ищците не е възникнало; те не са съсобственици на сградата и нямат право да искат делба.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Голяма част от повдигнатите в изложението правни въпроси са разрешени с влязло в сила решение и не могат да бъдат преразглеждани. Така, въпросът дали е налице идентичност на предмета и страните по иска за собственост и иска за делба, е разгледан от Върховния касационен съд в решението по отмяната на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като изрично е обосновано, че е налице тъждество и в предмета на делата, тъй като в производството по делба се претендира съсобственост върху сградата въз основа правото на собственост върху терена. В същия смисъл е разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, т.5, че идентичност в предмета на влезли в сила решения е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. В случая и по иска по чл. 108 ЗС, и по иска за делба, се формира сила на пресъдено нещо относно притежанието на правото на собственост върху имота.
Въпросът за конституирането на всички съсобственици в производството по делба не е определящ за изхода на спора, доколкото искът за делба се отхвърля поради това, че ищците не се легитимират като съсобственици. Същото се отнася и до събирането на доказателства за член кооператори, които са се снабдили с документи за собственост и би следвало да участват в делбата.
Последните два въпроса – за правните последици на нищожен административен акт и за приложението на чл. 92 ЗС спрямо последиците от нищожен административен акт, не са разрешени от съда в обжалвания акт и не са поставени в основата на решаващите изводи. Подобни мотиви са налице във влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС – там са разгледани въпросите за нищожността на отчуждителната заповед за имота, прогласена с влязло в сила съдебно решение; за липсата на отчуждително действие на тази заповед, за фактическото завземане на имота, което е основание за реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и за наличието на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 2, ал.3 от същия закон, тъй като имотът е застроен със строеж, който не е незаконен съгласно Тълкувателно решение № 6/2006г. на ОСГК. Очевидно е несъгласието на касаторите с тези мотиви, но те не могат да бъдат обект на преценка в настоящето производство.
В изложението касаторите се позовават и на нищожност на обжалваното решение, но съображения за това не са изложени и настоящият състав не намира такива.
Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата Ж. „П. улица” следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4516 от 31.05.2016г. по гр.д. № 1814/2016г. на Софийски градски съд по касационната жалба на П. А. М. и Е. М. М..
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН [ЕГН] и Е. М. М., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Ж. „П. улица” сумата 800 /осемстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: