О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
С. 13.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3412 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК
Образувано е въз основа на подадената от Б. Я. М. от [населено място] частна жалба с вх.№ 6952 от 12.09.2018г. против определение № 194 от 19.06.2018г. по в.ч.гр.д. № 402/2017г. на Бургаски апелативен съд в частта, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по подадена частна касационна жалба и за предоставяне на правна помощ, чрез определяне на адвокат, който да подготви документи, изготви изложение с основания за касационно обжалване и приподпише жалба. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/.
По основателността й намира следното:
Б. Я. М. е подал частна касационна жалба, която е оставена без движение, като са му дадени указания за внасяне на държавна такса от 15лв., за представяне на изложение с основания за допускане на касационно обжалване и доказателства, съответно съдебна практика и частната му касационна жалба да бъде приподписана от адвокат.
В срока за изпълнение на указанията, жалбоподателят е направил искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. и за предоставяне на правна помощ за изготвяне на необходимото изложение, за което са му дадени указания.
След дадени допълнителни указания, е представил декларация за материално и гражданско състояние и Удостоверение от НАП за липса на подадена декларация по чл.50 З. за 2017г., липса на регистриран трудов договор към 23.03.2018г. и липса на декларирани данни за доходи и имоти.
Имайки пред вид изложените факти, със сега обжалваното определение № 194 от 19.06.2018г., Бургаският апелативен съд е оставил без уважение направеното искане, като е приел че от съвкупната преценка на представените документи не може да се направи извод, че молителят не разполага със средства за заплащане на адвокат. Като е обсъдил релевантните обстоятелства, съдът е счел, че независимо, че „липсата на реално получавани средства от М. е несъмнена”, тя е „неизвинителна”, защото той е в трудоспособна възраст /на 44г./, здрав и работоспособен /няма данни за трудоустрояване/, притежава и търговски обект в С., от който „липсват данни за обективни пречки”да се получават граждански плодове. Съдът е счел, че жалбоподателят би могъл да си осигури „редовни приходи в размер поне на минималната заплата от 510лв.”и дори „да преодолее екзистенциалния минимум”. Като допълнителен довод е посочил и обстоятелството, че жалбоподателят – лично е заявил в подадената от него частна касационна жалба, че вече разполага с пари за заплащане на адвокат.
В подадената частна жалба срещу така постановения акт, жалбоподателят обяснява готовността си да заплати на адвокат с желанието да се даде ход на производството, а не с наличието на достатъчно средства за това. Счита, че съдът не се е съобразил с установените с писмени доказателства реални факти, а е изградил изводите си на база на предположения. Счита, че му се отказва достъп до съд.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваният акт за частично неправилен.
Съгласно чл.83 ал.2 ГПК, страната може да бъде освободена от заплащане на такса, ако след преценка на представените от нея данни за възрастта, доходите, имущественото състояние на лицето,семейното положение; здравословното състояние, трудовата заетост, съдът направи извод, че не разполага с достатъчно средства за заплащането й.
В конкретният случай държавната такса, от която се иска да бъде освободен молителя е в минимален размер – 15лв. Имайки пред вид това и като съобрази следните декларирани и заявени в подадените от него жалби данни, както и тези, съдържащи се в представеното удостоверение от НАП, а именно, че е неженен, не получава трудово възнаграждение, няма допълнителни доходи /пред данъчните органи не е декларирал такива/, не притежава парични влогове и моторни превозни средства, но притежава търговски обект, за който е декларирал, че е ипотекиран и не отдава под наем, също така е лекар – специализант, заявява/в жалба/, че преглежда пациенти, на 45 години е, декларирал е че е клинично здрав, не е посочил, че се грижи или издържа други лица, настоящият съдебен състав намира, че в защита на процесуалните си права, за лицето не би следвало да е пречка да заплати дължимата такса в размер на 15 лева. В тази част обжалваният акт е правилен.
Не могат да бъдат споделени доводите на съда относно искането за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство, поради следното:
Вярно е, че молителят не попада сред изчерпателно посочения списък на лицата по чл.22 ЗПП, на които се предоставя безплатна правна помощ. По отношение на него, обаче са налице предпоставките по чл.23, във вр.с чл.21 т.2 ЗПП, защото изпълнението на дадените указания, във връзка с които е направено искането за правна помощ, налагат ангажиране на адвокат, който следва да изготви изложение с основания за допускане на касационно обжалване, ведно с доказателства, съответно съдебна практика и да приподпише жалбата, т.е. достъпът до съд за жалбоподателя изисква правна помощ. В тази хипотеза, с оглед вече установеното имотно състояние – лицето е без трудово възнаграждение, допълнителен доход и паричен влог, за него би било невъзможно да осигури средства за заплащане на дължимото възнаграждение. С оглед на това и като намира, че „интересите на правосъдието”, по смисъла на чл.23 ал.2 ЗПП, го изискват, настоящият съдебен състав намира, че исканата правна помощ следва да бъде предоставена.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 194 от 19.06.2018г. по в.ч.гр.д. № 402/2017г. на Бургаски апелативен съд в частта, с което е оставена без уважение молбата на Б. Я. М. за предоставяне на правна помощ от адвокат и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ в полза на Б. Я. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]06, изразяваща се в подготовка на документи от адвокат – изготвяне на изложение с касационни основания по подадената от него частна касационна жалба, прилагане на документи и приподписването й.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 194 от 19.06.2018г. по в.ч.гр.д. № 402/2017г. на Бургаски апелативен съд в останалата му част, с която е оставена без уважение молбата на Б. Я. М. за освобождаване от задължението за внасяне по същата частна касационна жалба на държавна такса в размер на 15лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.