О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
С., 13.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4546/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10893/04.09.2017г.,подадена от Община,гр.К.,чрез пълномощника й адвокат М. С.,против решение №249/18.07.2017г. на Старозагорски окръжен съд,първи граждански състав,постановено по в.гр.д.№1254/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №167/13.04.2017г. постановено по гр.д.№2586/2016г. по описа на Казанлъшки районен съд-за признаване за установено по отношение на [община],че И. Н. П.,М. Н. Р.,И. С. Д. и Д. С. О.,са собственици на 2 208 кв.м,находящи се в северната част на поземлен имот с идентификатор 35167.507.64,съгласно КК и КР на [населено място],одобрен със Заповед № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК,по предходен план №64,целият с площ от 3 558 кв.м и е осъдена [община] да им предаде владението върху гореописания имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че възивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна,а в условията на евентуалност се твърди,че решението е недопустимо,като се иска обезсилването му.
Ответниците по касационната жалба И. Н. П.,М. Н. Р.,И. С. Д. и Д. С. О.,чрез пълномощника й адвокат Е. Б. С.,с депозирания писмен отговор-възражение,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество –считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски за настоящото касационно производство.
Постъпила е и частна жалба вх.№14927/27.11.2017г.,подадена от [община],чрез пълномощника й адвокат М. С.,против определение №812/03.10.2017г.,постановено по горепосоченото въззивно гражданско дело,в производство по реда на член 248 ГПК,с което се оставя без уважение молбата,подадена от [община],с която се иска изменение на постановеното от въззивния съд решение в частта за разноските.
В частната жалба се правят оплаквания,че определението е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба,чрез пълномощника си адвокат Е. Б. С.,в писмения отговор на жалбата,считат че същата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
По касационната жалба на [община]:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявения иск с правно основание член 108 ЗС във връзка с член 2,ал.2 ЗВСОНИ,ищците основават правото си на собственост върху процесния имот на основание наследство и реституция,като наследници/и по заместване/ на общите наследодатели И. К. О. и на Д. С. О.,съгласно представеното удостоверение за наследници изх.№058/18.08.2016г. на Кметство,с.Розово.Съдът е посочил,че ищците се легитимират като собственици на спорния имот с нотариален акт за покупко-продажба №181/16.12.1942г. на Казанлъшки околийски съдия,неоспорен от ответната страна,от който се установява,че Д. С. О. и И. Д. О. са придобили следния имот:нива от 5 дка,находяща се в землището на [населено място],в местн.”До новата баня” при граници:И. Г.,Х. Г.,само северната половина, при описани граници в акта,като с констативен нотариален акт №196/1997г. е признато правото на собственост за 1350 кв.м от спорния недвижим имот,представляващ нива от 1350 кв.м,съставляваща имот пл.№64 по кадастралния план на [населено място],”Минерални бани” от 1995г.,землището на [населено място] при граници и съседи:север-оранжерия,юг-К. К. и Б. Ж.,н-ци на Г. М.,запад-н-ци на И. В.,изток-н-ци на Х. П. и н-ци на И. Д..След като се е позовал на приетото с Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК на ВКС,съгласно което констативния нотариален акт не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,а се полза с т.нар. легитимиращо действие,като при оспорването му доказателствената тежест носи оспорващата страна,съдът след като е отчел,че в настоящия случай не е направено оспорване на признатото право на собственост на ищците и съобразно останалите писмени доказателства ,е приел че ищците са собственици на процесния имот,който съгласно КК и КР на [населено място] от 2015г. е с идентификатор 35167.507.64 с площ 3 558 кв.м с начин на трайно ползване-ниско застрояване и трайно предназначение на територията-урбанизирана,като е проследил статута на имота във времето,съобразно данните на съдебно-техническата експертиза,с оглед кадастралните и регулационни планове за населеното място,установяващи,че имот пл.№174 в кв.57 по кадастралния и регулационен план от 1939г. съвпада с имот пл.№64 по плановете от 1994г.,1995г. и от 2000 година по кадастралния план на Казанлъшки минерални бани с поземлен имот с идентификатор 35167.507.64.Съдът е констатирал,че няма спор между страните,че ответника [община] владее северната процесна част от имота на основание –застроени от оранжерии,като в тази връзка е взел предвид данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,от които се установява,че няма проведени отчуждителни процедури за изграждане на оранжерии и разсадник,а за да бъде извършено такова строителство е необходимо има отреждане на терен за такова мероприятие,а и такова отреждане в предишните и последващи кадастрални и регулационни планове липсва.Съдът е отбелязъл,че записът”Оранжерия в строеж” е създаден при изработването на помощния план през 1994-1995г. за местн.”Минерални бани”-Овощник,като при изработване на кадастралния план за същата,одобрен със Заповед №690/15.12.2000г. на Кмета на [община],записът „Оранжерия в строеж” отново е отразен в плана.Съдът е посочил,че по делото няма доказателства имота да е бил отнет от ищците чрез отчуждаване или одържавяване,нито е бил актуван като държавен,или общински,а видно от писмените доказателства по делото е бил записан на наследниици на И. Г. В.,и съобразно данните по заключението на съдебно-техническата експертиза имота, индивидуализиран по плана от 1939г., е бил регулацията на [населено място],т.е. същият не е бил земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че са налице предпоставките на член 2 ал.2 ЗВСОНИ-имота е завзет без провеждане на отчуждителна процедура,към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ се намира в патримониума на общината,и съгласно посоченото в експертизата съществува до размерите,в които е бил по плана от 1939г.,в процесния имот няма изградени сгради и собствениците не са били обезщетявани за имота,поради което спрямо същия е настъпил реституционния ефект и собствеността се възстановява по силата на закона,считано от влизането му в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/.
В първата част от изложението си ,касаторът формулира правни въпроси четири пункта:за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба твърдения и възражения,да обсъди всички доводи и доказателства на страните и ги прецени в тяхната съвкупност,и дали едностранното и непълно обсъждане на доказателствата представлява процесуално нарушение,както и какви са задълженията му при определяне на правната квалификация на иска,като основно се навеждат оплаквания,че съдът е постановил обжалваното решение без да обсъди нито един от аргументите във въззивната жалба за неправилност на въззивното решение,както и в съкупност събраните доказателства,в резултат на което,според касатора е достигнал до неправилни изводи.
Касационният съд намира,с оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,че дадените в същото разрешения на формулираните от касатора правни въпроси ,във връзка с тези задължения на въззивната инстанция,не са в противоречие,а напротив в съответствие със приетото със задължителната практика на ВКС-съгл.т. 1 и т.2 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Във втората част от изложението си/второ римско/ ,касаторът посочва в първите две точки-като правни въпроси:за запазване статута на земеделска земя, съгласно действащото към 1939г. законодателство,в случай,че уличният и регулационният план не са приложени,и дали с експертизата може да се даде компетентен отговор на този въпрос,които въпроси са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,като такава хипотеза не е разглеждана и разрешавана от съда с постановеното решение.Същото се отнася и до свързаните с първите два въпроса посочени в пунктове тррети,четвърти и пети,които освен че са неотносими,не кореспондират и не са в контекста на приетото за установено фактическо положение с доказателствата по делото.В останалата му част/точки 6 до 8/ от изложението,се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 ГПК.
По отношение на твърдяната от касатора при условията на „евентуалност” недопустимост на въззивното решение с аргументи/цитирам по жалбата/:”тъй като с него е оставено в сила недопустимо първоинстанционно решение,постановено по недопустим иск за възстановяване на собственост върху имот,който е бил земеделска земя към момента на обобществяването,по реда на ЗВСОНИ, вместо по административен ред,регламентиран в ЗСПЗЗ.”
Видно от съдържанието на решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е приел,съобразно изложеното с исковата молба,както и при така установените по делото обстоятелства,че първоинстанционният съд е бил сезиран и е разгледал предявения иск с правно основание член 108 ЗС,като с решението си е приел същия за основателен и доказан.Така заявената от ищците претенция е във връзка с наличие предпоставките на член 2,ал.2 ЗВСОНИ,настъпили по отношение на процесния имот,собственост на общия им наследодател,като в мотивите си съдът е посочил,че ответниците основават правата си върху процесния имот на наследство и реституция.Наред с това,твърдението,че този имот е бил земеделска земя към посочения от касатора момент ,не кореспондират на приетото за установено с доказателствата по делото,точно обратното-че същият се е намирал в регулацията на селото по плана от 1939г. и не е имал статут на земеделска земя.Ето защо,обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба И. П.,М. Р.,И. Д. и Д. О., следва да се присъсят поисканите и направени разноски по делото, за настоящата касационна инстанция ,в размер на 3000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно представения списък по член 80 ГПК и приложения договор за правна помощ от 31.10.2017г.
По частната жалба на [община]:
Производството е по член 274,ал.2 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба,чрез пълномощника им адвокат Е. Б. С.,с писмения си отговор на жалбата,считат че същата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
С обжалваното определение,въззивният съд е оставил без уважение молбата,подадена от [община],чрез пълномощника й адв.М.С.,с която се иска изменение на постановеното от въззивния съд решение,в частта за разноските,като неоснователна.Съдът е констатирал,че с въззивното решение,при този изход на делото,са присъдени поисканите и направени от въззиваемите разноски по делото пред въззивната инстанция, в размер на 3000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,като в решението са изложени съображения,че възражението за прекомерност е неоснователно,с оглед фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано.
В определението си,предмет на настоящата частна жалба,съдът е изложил доводи,че размера на присъдените разноски е съобразен,както с фактическата и правна сложност на делото,така и с предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователни са оплакванията,че при преценката за направеното искане по член 78,ал.5 ГПК, съдът,според жалбоподателя,не е съобразил,че се защитава едно общо право за всички ответници-правото на собственост на общия им наследодател,както и размера на общия им материален интерес.Когато съдът е сезиран с такова искане,той следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата,които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,което е различно по сложност при всеки отделен случай и след тази преценка,ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,съдът намалява договорения адвокатски хонорар.В случая,въззивният съд е съобразил при своята преценка фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата,поради което и изводите му за неоснователност на това искане са правилни и съобразени със задължителната практика на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №249/18.07.2017г. на Старозагорски окръжен съд,първи граждански състав,постановено по в.гр.д.№1254/2017г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №812/03.10.2017г. на Старозагорски окръжен съд,първи граждански състав,постановено по в.гр.д.№1254/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община,гр.К. за заплати на И. Н. П.,М. Н. Р.,И. С. Д. и Д. С. О.,сумата от 3000 лева/три хиляди лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: