О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 16.11.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3799 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 89190 от 18.07.2014 г., подадена от В. Ц. Д. и приподписана от адвокат Н. П. от САК, която е насочена срещу въззивно решение № 3621 от 21.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 14029/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІІ „в” въззивен състав.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение, СГС в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е потвърдил решение от 22.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 62/2007 г. по описа на СРС, 54 състав по извършването на съдебна делба, с което допуснатият до делба между страните по делото недвижим имот е изнесен на публична продан.
За да постанови този резултат, съдът е отчел наличието на принципна възможност за обособяване на два реални дяла от процесния имот – от една страна, а от друга – отсъствието на изпълнение от съделителите на изрично дадените им указания от районния съд за провеждането на административната процедура за обособяване на отделни имоти от допуснатия до делба поземлен имот.
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторката е развила своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, каквито се изискват съобразно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес.
Не може да бъде определено като въпрос изявлението в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, че „Възстановяването правото на собственост е извършено по план за земеразделяне, въпреки че имотите са били включени в кадастралния план от 1950 г. – индивидуалзирани са по площ, граници и местоположение, видно от представените доказателства, в това число и скици”. На първо място, от гледна точка на граматиката, това изявление не представлява въпрос. Освен това проблемите, свързани с начина на възстановяване на правото на собственост нямат никакво отношение към способите за ликвидиране на съсобствеността, какъвто е предмета на делбеното дело във втората фаза на това особено исково производство. Освен отсътвието на общо, в случая не е налице и никое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3621 от 21.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 14029/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІІ „в” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: