О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 18.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1313 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ю. България” АД срещу определение №636 от 18.02.2019 г. по ч.гр.д.№308/2019 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 12.09.2018 г. по т.д.№95/2017 г. на ОС Благоевград, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли исковото производство за събиране на вземането поради предсрочна изискуемост /установителен или осъдителен иск/ да бъде спряно, когато кредитополучателят е предявил иск за прогласяване на нищожност на клаузи от договора за кредит, вместо да бъде спряно производството за прогласяване на нищожност на договорни клаузи. 2. Кое от двете производства следва да бъде спряно, по отношение на това кое е обусловено и кое е обуславящо. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективира в определение №3 от 03.01.2019 г. по ч.гр.д.№2803/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №269 по ч.т.д.№2569/2013 г. на ВКС, определение №410 по ч.гр.д.№1980/2008 г. на ВКС, определение №512 по ч.т.д.№2569/2013 г. на ВКС и определение №367 по ч.гр.д.№1960/2015 г. на ВКС, евентуално, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната касационна жалба – П. Иванова Е. и Е. К. Е. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становището на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред ОС Благоевград е образувано по исковете на „Ю. България” АД предявени срещу ответниците П. Иванова Е. и Е. К. Е. за заплащане на сумата 147 009.25 швейцарски франка – непогасена главница по договор за кредит и 180 лева – заплатени от банката нотариални такси за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочил е, че в отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за нищожност на договора за кредит – изцяло, а при евентуалност на отделни, конкретно посочени клаузи от него, като заедно с отговора, ответниците са подали и насрещна искова молба, с която са поискали, да бъдат признати за нищожни освен клаузите от договора кредит, посочени в отговора на исковата молба, и допълнително изброени клаузи от същия договор – относно изчисляване на кредита в швейцарски франкове и неговото усвояване в същата валута, както превалутирането му в лева/евро по търговския курс на швейцарския франк; относно размера на лихвения процент и правото на банката едностранно да променя размера му и др. Заедно с установителния иск са предявени и осъдителни такива – за връщане на недължимо платените суми от кредитополучателите на банката, като с влязло в сила определение от 13.11.2017 г. окръжният съд е прекратил производството по насрещните искове и ги е изпратил за разглеждането им от Благоевградския районен съд. Изложил е съображения, че в производството пред окръжния съд е представено удостоверение, издадено от Благоевградския районен съд, от което се установява, че по насрещните искове е образувано гр.д.№2090/2018 г. по описа на районния съд. С оглед изложеното въззивният съд е достигнал до извод, че в случая са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК – в отделеното производство по насрещните искове се цели установяване със сила на пресъдено нещо на действителността на договора за кредит, съответно на отделни негови клаузи, които се сочат като нищожни и в настоящото производство – но само чрез възражение, а за изхода на спора по настоящото дело, образувано по осъдителния иск на банката, ще бъде от значение какво ще бъде установено със сила на пресъдено нещо относно действието на договора за кредит.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от частния касатор въпроси са обусловили решаващата воля на въззивния съд, но спрямо тях не се установява наличие на поддържаните в изложението селективни основания. На първо място, в посочените от частния касатор определения на ВКС не е разглеждан въпрос за преюдициалност между иска за събиране на вземане по договор /установителен или осъдителен иск/ и иска за установяване на нищожност на този договор /или клаузи от него/. Отговор на въпроса кое от тези дела е преюдициално и кое подлежи на спиране се съдържа в Определение № 772 от 10.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 304/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 575 от 10.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1788/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 1052 от 29.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 690/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 96 от 10.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 533/2015 г., III г. о., ГК и мн.други. В същите в обобщение се приема, че спорът относно валидността на договор, е обуславящ за спора по иска, предявен за вземане, основано на този договор, тъй като последният може да породи правни последици само ако е действителен. Наличието на визираната, споделяна от настоящия състав практика, изключва бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и тъй като въззивният съд се е съобразил изцяло с нея, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №636 от 18.02.2019 г. по ч.гр.д.№308/2019 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.