О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 02.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.11.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №7032/2013 година
Производството е по член 274,ал.2,изр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№15776/12.11.2013г.,подадена от М. Д. С. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат Н. А. И.,против определение №220/01.10.2013г. на Върховен касационен съд,ІІІ гражданско отделение,постановено по гр.д.№5866/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане касационната жалба на М. Д. С. против възззивно решение №2501/24.06.2013г. по гр.д.№51/2010г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е незаконосъобразно.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,ВКС,състав на трето гражданско отделение е приел,че подадената касационна жалба е процесуално недопустима.Изложени са доводи,че с оглед разпоредбата на член 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела,тъй като в настоящия случай ценаа на заявения установителен иск за собственост е под този размер.Съдът е посочил,че този извод касае и искането за обявяване недействителен направения отказ от наследство,производството по отношение на който е прекратено,като предявен едновременно с вещния иск за собственост.
Видно от данните по делото с искова молба вх.№1110 от 27.07.2007г.,подадена от М. Д. С.,против Е. Д. В. и Б. Д. Т.,,уточнена с приложената с молба от 08.08.2007г. по делото,с искане да се признае за установено по отношение на ответниците по делото,че ищцата е собственик на 1/9 идеална част от УПИ ІХ-818 в кв.32 по действащия план на [населено място],целият с площ от 656кв.м при описани съседи,както и да се обяви за недействителен отказа на ищцата М. Д. С.,направен от нея на 20.06.1986г., вписан под №35 в специалната книга при РС Сандански,от наследството на Д. А. В.,като е образувано гр.д.№439/2007г. по описа на Районен съд [населено място],чието производство се е развило по реда на ГПК-отменен.
С решение №1970/05.11.2009г. на Районен съд [населено място],постановено по гр.д.№439/2007г. по описа на същия съд,се отхвърля като неоснователен иска,предявен от М. Д. С. против Е. Д. В. и Б. Д. Т. за установяване правото й на собственост върху 1/9 идеална част от УПИ ІХ-818 в кв.32 по плана на [населено място] с площ на имота 656 кв.м при описани в решението съседи,и се пракратява производството в частта,с която се иска обявяване за недействителен на отказ от наследството на Д. А. В.,б.ж. на [населено място],направен от М. Д. С. и вписан в специалната за това книга при Районен съд [населено място],поради недопустимост на иска,което е оставена в сила с решение №2501/24.06.2013г. на Благоевградски окръжен съд,посановено по в.гр.д.№51/2010г. по описа на същия съд.
С касационна жалба вх.№2286 от 02.08.2013г.,подадена от М. Д. С. против горепосоченото решение на въззивния съд,е поискана неговата отмяна изцяло,като по образуваното касационно производство по гр.д.№5866/2013г. по описа на ВКС,ІІ- гр.отделение,касационният съд,с определението си,предмет на настоящата частна жалба, е прекратил производството по делото като недопустимо.
В исковата си молба,ищцата М. Д. С.,изрично посочва по предявения иск с правно основание член 97,ал.1 от ГПК/отм/,цена на заявения иск ? от 1683,70 лева.,като прилага удостоверение за данъчна оценка изх.№1931/25.07.2007г. на [община]/лист 3 от делото/,в която данъчната оценка на описания имот възлиза общо на 16 846,30 лева.Съгласно член 55 ал.1 б.”б” от ГПК/отм/цената на иска по искове за собственост се определя от ? от данъчната оценка на имота,както е в настоящия случай,а в разпоредбата на член 56 ал.1 от ГПК/отм/ цената на иска се посочва от ищеца и въпроса за цената може да се повдигне най късно до първото заседание от ответника или служебно от съда,каквито данни липсват по делото.Предмет на спорното право е 1/9 идеална част от гореописания недвижим имот с посочената данъчна оценка,за която се твърди от жалбоподателя,че се отнася за целия имот,или за спорната част същата възлиза на 1 871,81 лева,и при правилата на горепосочената процесуална разпоредба,действаща към момента на предявяване на иск цената на иска възлиза на ? от 1871,81 лева,следователно е в размер под 5000 лева.Ето защо,правилно и законосъобразно, касационният съд ,с обжалваното определение е приел,че въззивното решение не подлежи на касационен контрол,съгласно предвиденото в член 280,ал.2 ГПК.
Неоснователни са оплакванията,че следва да се разгледа искането на жалбоподателя С. за обявяване недействителността на посочения отказ от наследството на наследодателя й Д. В.,в която част производството е било прекратено.Правилно касационният съд е приел,че същото, като заявено едновременно с вещния иск за собственост,не следва да се разглежда отделно,каквито доводи излага жалбоподателя с настоящата частна жалба.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №220/01.10.2013г. на Върховен касационен съд,ІІІгражданско отделение,постановено по гр.д.№5866/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: