6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
С., 20.04. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1476/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Н. и И. П. М. чрез пълномощник адв. Н. А. Добричка адвокатска колегия против въззивно решение № 242 от 07.07.2015г. по в. гр. дело № 225/2015г. на Добрички окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3 от 15.01.2015г. по гр. дело № 191/2007г. на Генералтошевски районен съд в частта, с която е прогласена нищожност на два договора от 30.11.1994г. сключени между И. М. М. и Ликвидационния съвет на ТКЗС „Л.” [населено място] за разпореждане с обекти от имуществото на ТКЗС – склад с канцелария от 410 кв.м в поземлен имот от 2745 кв. м, парцел ІІІ, в кв. 11 и склад от 450 кв.м в поземлен имот от 2788 кв.м, парцел ІV в кв. 11, двата по плана на Генерал Т. и прекратил производството по исковете с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и предвидена от закона форма.
С решението въззивният съд обезсилил решение № 3 от 15.01.2015г. по гр. дело № 191/2007г. на Генералтошевски районен съд и в частта, с която е прогласена нищожността на два договора № 1Р от 08.11.1995г. и № 61Р от 17.09.1996г. сключени по реда на чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ по отношение на ответника Министерство на земеделието и храните [населено място].
С решението въззивният съд отменил решение № 3 от 15.01.2015г. по гр. дело № 191/2007г. на Генералтошевски районен съд в частта, в която е прогласена нищожност на два договора № 1Р от 08.11.1995г. и № 61Р от 17.09.1996г. сключени по реда на чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ между Държавата и И. М. М. за продажба на застроени със складове два имота урегулирани в парцел ІV с площ от 2788 кв.м и в парцел І (съответен на парцел ІІІ) с площ от 2745 кв. м в кв. 11 по плана на Генерал Т. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 27, а. 6 ЗСПЗЗ и вместо това отхвърлил исковете за установяване нищожност на два договора № 1Р от 08.11.1995г. и № 61Р от 17.09.1996г. сключени по реда на чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ между Държавата и И. М. М. за продажба на застроени със складове два имота, урегулирани в парцел ІV с площ от 2788 кв.м и в парцел І (съответен на парцел ІІІ) с площ от 2745 кв. м в кв. 11 по плана на Генерал Т. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 27, а. 6 ЗСПЗЗ.
С решението въззивният съд обезсилил решение № 67 от 27.06.2014г. по гр. дело № 191/2007г. на Генералтошевски районен съд в частта за отхвърляне на установителните искове за право на собственост върху сгради и прилежащ терен – УПИ ІІІ и УПИ ІV в кв. 11 по плана на Генерал Т. срещу Министерство на земеделието и храните [населено място] и лицата – правоимащи по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ от имуществото на ТКЗС „Л.” [населено място] чрез представителите им – Г. К. Г., А. М. Д. и Е. В. С..
С решението въззивният съд оставил в сила решение № 67 от 27.06.2014г. по гр. дело № 191/2007г. на Генералтошевски районен съд в частта, с която са отхвърлени установителните искове за право на собственост върху склад с канцелария от 410 кв. м и застроения с него поземлен имот от 2745 кв. м, парцел ІІІ в кв. 11 и върху склад от 450 кв. м и застроения с него поземлен имот от 2788 кв. м, парцел ІV в кв. 11, двата по плата на Генерал Т. на основание давност.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – допустимо ли е разглеждането на две самостоятелни жалби срещу двете съдебни решения № 67/27.06.2014г. и № 3/15.01.2015г. по гр. дело № 191/2007г. на Генералтошевския районен съд в едно въззивно производство и активно легитимиран ли е съсобственикът на недвижим имот да предяви иск за обявяване нищожността на сделки сключени от други съсобственици на тези имоти, респ. исковете на неучаствалите съсобственици в извършените сделки процесуално недопустими ли са. Жалбоподателите се позовават на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представят съдебна практика по приложението на чл. 48 П. и чл. 79 ЗС, която няма задължителен характер.
Ответниците В. Г. М., Д. И. Д. и М. И. М. – правоприемници на И. М. М. в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че първия въпрос не е обуславящ за изхода на делото, а дадения отговор с обжалваното решение на втория въпрос е съобразен с установените по делото обстоятелства, като законът е приложен точно. Изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 26 ЗЗД и по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въпросът – допустимо ли е разглеждането на две самостоятелни жалби срещу двете съдебни решения № 67/27.06.2014г. и № 3/15.01.2015г. по гр. дело № 191/2007г. Генералтошевския районен съд в едно въззивно производство не е обуславящ нито за допустимостта на въззивното решение, нито е от значение за изхода на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени искове за нищожност на четири сделки и установителни искове за собственост на обектите предмет на оспорените сделки, по които съдът е постановил решение № 67/27.06.2014г. по гр. дело № 191/2007г., с което прекратил производството по исковете за нищожност и отхвърлил установителните искове за собственост. По частна жалба на ищците (между които са и двамата касатори) с определение от 05.11.2014г. по ч. гр. дело № 739/2014г. Добричкият окръжен съд отменил решението от 27.06.2014г. с характер на определение в частта, с която производството по исковете за нищожност е било прекратено и върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждането им по същество, а с определение от 06.11.2014г. по в. гр. дело № 740/2014г. на същия съд, образувано по въззивна жалба на ищците срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост, Добричкият окръжен съд прекратил въззивното производството като указал, след приключване на производството по гр. дело № 191/2004г. на Генералтошенския районен съд (по исковете за нищожност), изпратената въззивна жалба да бъде отново върната на въззивния съд. Така се е достигнало до постановяването на две съдебни решения от първоинстанционния съд, като въззивната жалба на ищците срещу първото решение в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост е следвало да изчака постановяването на второто решение от първонистанционния съд по исковете за нищожност на сделките. С второто решение тези искове са били уважени, поради което решението е обжалвано от ответниците физически лица – наследници на купувача И. М. М.. Двете въззивни жалби са разгледани в едно производство, тъй като касаят решения, с които са разгледани исковете на ищците, постановени по едно и също дело. По поставения въпрос в изложението не се излагат съображения, които да обосновават необходимост от разглеждането на двете жалби в отделни производства, по въпроса няма никакви съображения, което сочи че е поставен формално.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос – активно легитимиран ли е съсобственика на недвижим имот да предяви иск за обявяване нищожността на сделки сключени от други съсобственици на тези имоти, респ. исковете на неучаствалите съсобственици в извършените сделки процесуално недопустими ли са.
Въпросът е относим към решението в частта му, с която въззивният съд частично е обезсилил първоинстанционното решение.
По поставения правен въпрос въззивният съд е приел, че както ищците, така и купувачът по оспорените договори, са били правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и участници в специфичния вид съсобственост относно складовете, уредена с правилото на § 28, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 45/1995г.). С договорите от 30.11.1994г. Л. съвет на ТКЗС се е разпоредил в полза на И. М. с обекти от имуществото на ТКЗС – склад с канцелария от 410 км.м в поземлен имот от 2745 кв. м, парцел ІІІ в кв. 11 и склад от 450 кв. м в поземлен имот от 2788 кв. м, парцел ІV в кв. 11, двата по плана на Генерал Т.. Съдът е приел, че когато искът за нищожност е предявен от неучаствала в сключването на сделката страна, той следва да е насочен срещу страните сключили оспорения договор – купувача И. М. и продавача ТКЗС „Л.”, заличена като кооперация с решение по ф. д. № 322/89г. на Добрички ОС. Прието е, че представителството на лицата с право на дял от определените по реда на § 29, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ от общото събрание техни пълномощници е ограничено със срок до 31.12.1997г., но не по-късно от приключване на висящите дела относно имуществото на прекратената по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организация към влизане в сила на 01.03.1998г. на правилото на § 29, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ (редакция ДВ бр. 124/1997г.). Съдът е съобразил, че настоящето дело е образувано след 01.03.1998г. (исковете са предявен през 2007г.) и свикване ad hoc на общо събрание на дата 21.01.2012г. за избор на представители на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ е недопустимо, с оглед на което е прието, че липсата на правен субект – прехвърлител по оспорените разпоредителни действия или негов правоприемник води до недопустимост на исковете за установяване на тяхната нищожност. Този извод е доразвит в мотивите, като съдът е посочил, че ищците като лица с право на дял от имуществото на ТКЗС имат правен интерес да водят иск за нищожност на разпореждане извършено от ликвидационния съвет, но само с оглед защитата на вещното си право в рамките на дела на всеки ищец в съсобствеността, т. е. искът е за частична, с оглед обема на дела, нищожност – защита, която ищците са постигнали с влязлото в сила решение по в. гр. дело № 314/2006г. на Добрички окръжен съд, с което със сила на присъдено нещо е признато по отношение на настоящите ответници – наследници на купувача И. М., по иск на ищците, че правото на собственост върху складовите помещения принадлежи на всички лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ с право на дял от имуществото на ТКЗС „Л.” Генерал Т.. П. складове принадлежат на всички лица с право на собственост по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и по предявените искове за нищожност на част от правоимащите следва да участва не само купувача, но и страната продавач по сделките. Именно липсата на правен субект на страната на продавача е обусловила решаващия извод на съда за недопустимост на исковете за нищожност на сделките, а не липсата на правен интерес обуславящ активната легитимация на ищците като лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ с право на дял от имуществото на прекратеното ТКЗС. В този смисъл въпросът дали съсобственикът на недвижим имот е активно легитимиран да предяви иск за обявяване нищожността на сделки сключени от други съсобственици на тези имоти и дали исковете на неучаствалите съсобственици в извършените сделки са процесуално недопустими, няма отношение към решаващите мотиви на съда за недопустимост на исковете за нищожност на договорите, с които са разпоредени обекти на правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, не обуславя правната воля на съда за този изход на делото и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представената от жалбоподателите съдебна практика няма отношение съм въпроси и не е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите ще следва да заплатят съдебни разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение заплатено от ответницата М. И. М. по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242 от 07.07.2015г. по в. гр. дело № 225/2015г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. Н. и И. П. М. да заплатят на М. И. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ