О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 20.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.05. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 382 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от П. И. О., чрез адвокат К,с вх. №288 от 19.01.2010 год. на П. окръжен съд срещу О. №4 от 05.01.2010 год. и допълнително такова №95 от 03.02.2010 год., двете по в.гр.д. №1004 /2009 год. на П. окръжен съд, с което подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу Решение №212 от 30.07.2009 год. по гр.д. №232/2009 год. на В. районен съд е оставена без разглеждане, поради неотстраняване не нередовността й по смисъла на чл.261,т.4 ГПК- не внесена в указания срок държавна такса. На основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК производството пред въззивния съд е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения при връчване на съобщението за отстраняване нередовността на въззивната жалба -противоречие с чл.42, ал.1 ГПК, отм., аналогичен чл.39, ал.1 ГПК. Твърди, че е посочил за съдебен адресат адвоката си, поради което съобщението за оставяне на въззивната му жалба без движение, е следвало да бъде съобщено на съдебния адресат, а не лично на страната, както е направил съдът.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Й. С. оспорва частната жалба.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно П. окръжен съд е приел, че частният жалбоподател не е отстранил нередовността на въззивната жалба, като не е внесъл в срок указаната му държавна такса. Съобщението за оставянето й без движение и препис от разпореждането на съда за това са получени лично от страната на 14.12.2009 год. Даденият му едноседмичен срок е изтекъл на 21.12.2009 год., работен ден, а таксата е внесена на 23.12 2009 год. и с клеймо от същата дата е подадена по пощата до П. окръжен съд.
Неосноватнелен е доводът на частния жалбоподател, че е нарушена процедурата на изпращането му на съобщението за оставяне въззивната жалба без движение. Посочването от страната на съдебен адрес за получаване на съобщенията, не означава, че връчването и получаването лично от него на съдебните книжа е извършено при допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила. Възможността страна да посочи съдебен адрес е нейно процесуално право. Тя има право да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа, но с получаването на съобщението, изпратено лично до страната, фактически частният жалбоподател е упражнил правото си на избор.
На второ място, правно релевантно е уведомяването на страната, на която цел служи и посочването на съдебен адрес. След като то е постигнато чрез връчването съобщението лично на нея, не може да се приеме, че е извършено при съществени съдопроизводствени нарушения. При това правото на избор на страната за посочване на съдебен адрес следва да бъде упражнявано добросъвестно и съобразно добрите нрави/чл.3 ГПК/. В производството пред първата инстанция частният жалбоподател е бил призоваван и на постоянния му адрес. Съобщението за оставяне въззивната жалба без движение е получено лично от него на същия адрес, поради което да се позовава на задължение да съда да го изпрати на съдебния адресат би представлявало упражняване на процесуалните му права в противоречие с посочения по-горе законов принцип.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА О. №4 от 05.01.2010 год. и допълнително такова №95 от 03.02.2010 год., двете по в.гр.д. №1004 /2009 год. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: